Автор: Ренета Трифонова

Сложна обстановка се създаде през последните няколко дни. Патриарх Вартоломей дойде в България, беше поканен официално от Св. Синод на БПЦ на братско посещение. Всичко, което се разигра след неговата реч в Патриаршеската катедрала прилича на фарс, който дълго време ще се помни в България и извън нея. Дали ще си извадим поука от тези дни… не знам, ние никога не си вадим поуки. Но да видим какво предстоеше да се случи и какво всъщност се случи.

Още преди да дойде Вселенският патриарх у нас, се появиха няколко интервюта в сайта Frognews във вид на разговор със събирателния образ на „Славка Божкова“, псевдоним, под който пишат автори от православния портал Двери БГ, които тогава  излязоха с опровержение,  че не са авторите на тези статии. Още в първите прочити на т.нар. „интервюта“ пролича, че за последвалата визита на патриарх Вартоломей зъби точат лобита в БПЦ и извън БПЦ, които са решили на всяка цена да използват предстоящото посещение, всеки – за своя полза.  На практика се оказа, че тази визита беше един предизвестен скандал, след който още не можем да разберем какво всъщност стана.

Стана това, което винаги е ставало в БПЦ – неадекватните и ненавременни реакции и зависимости на нашият висш клир позволиха да изпаднем в дипломатически скандал. Кой и как е поканил патриарх Вартоломей вече няма особено значение, по-скоро има значение как и защо ръководството на БПЦ допусна подобно нещо – определен кръг да се възползва от идването на Вселенския патриарх, заради своите политически интереси. Което е на практика игра на дребно, защото той е дипломат от международна величина, който надхвърля нашите балкански и пост социалистически стремежи към показност и празни камуфлажни изяви…

От доста време Българската православна църква е разделена. Това се вижда от всички страни, дори не е необходимо да се прави обстоен анализ на това разделение. Нашите митрополити рядко могат да се съберат в пълен състав, за да вземат едно или друго решение, дори при посрещането на Вартоломей се видя, че половината от синодалните ни старци не присъстваха нито на посрещането, нито на Св. Литургия в Патриаршеската катедрала. При такова посещение е редно поне посрещането да бъде както подобава или на службата да бяха всички, но… уви.

Но да се върнем на предизвестеното. Коментарите в социалните мрежи и в някои сайтове още от края на лятото, свързани с предстоящото посещение бяха основно по повод предполагаемата хиротония на архимандрит Дионисий, който така и не беше хиротонисан. По-голям скандал от това не се предполагаше, че ще стане или поне нашият взор беше обърнат само в тази посока.

За мен обаче, интервютата със Славка Божкова и досега са ценен „бисер“, който още тогава посочи, че нещо се мъти, клокочи и ще избухне. Защо, как, кога и къде – това предстоеше да разберем. Но можеше да се предположи, че визитата на патриарх Вартоломей в България и отношенията на БПЦ с Вселенската патриаршия никак не се харесват на една друга част от православния свят, която страда от същия етнофилетизъм / който беше напомнен от Вартоломей и на нас/ и смята себе си за единствена и неповторима сила – Московската патриаршия. Там, където Православието е превърнато в държавна религия, заместваща старата партийна идеология. Според тази стара идеология,  наследена още от Руската империя, Москва ще бъде „Трети Рим“ и този „Рим“ се опитва да мери сили с втория Рим – Константинополската патриаршия, чийто представител беше наш гост.

Всичко друго можеше да се предположи – че ще се разбунят духовете, че ще започнат старите писаници за икуменизъм, масонство и др. под., но не и това, че посещението на патриарх Вартоломей в България ще бъде превърнато във фарс. И този фарс дори целеше да подиграе и оскърби националните и патриотични чувства на много от  вярващите хора в България, за да може изфабрикуваният скандал да бъде възможно най-грозен и пълен.

На практика се оказа, че ние скочихме и рипнахме не за това, което е казал  патриарх Вартоломей, а за това, което ни се „разтълкува“. Богослови, историци и журналисти скочиха в хор да обясняват как Вартоломей всъщност искал да каже „еди какво си“ и как това наранявало националните чувства на българите (в тази мелница беше налята доста вода), как той всъщност обидил нашия патриарх, как го понижил, как понижил достойнството на нашата църква и т.н.  Чухме и видяхме вече, няма да се спирам на това.  Но понеже споменах „втория и третия Рим“, сетих се за едно друго посещение преди известно време – това на руския патриарх Кирил Гундяев през 2012 г, който без никакъв свян включи в програмата си поклонение на…паметника на Съветската армия в Пловдив, символ на богоборческия режим в България и на кръв, убийства и терор, включително и на наши духовници. Патриарх Кирил, претендент за трона на „третия Рим“ получи орден „Св. цар Борис“ от президента Плевнелиев, срещна се  министър-председателя Бойко Борисов, с председателя на Народното събраниe. Спомням си, че тогава той  прескочи по протокол в своите „мирни визити“ Сръбската и Румънската църкви, което показа, че посещението му в България имаше не само църковен, но и дипломатически характер. Но каквито и да бяха недоволствата от посещението на патриарха на „Третия Рим“ в България, особено при поклонението пред паметника на нашия окупатор, всичко беше замазано и скандал нямаше. Нищо, че по този начин патриарх Кирил се подигра с християнското ни достойнство, показвайки своето одобрение на богоборческия режим в България.  Нямаше нито медийни тълкувания, нито преувеличения, всичко мина гладко и спокойно. А не така, както мина едно друго посещение преди няколко дни.

Този спомен ме подсети да се върна  отново към едно от интервютата на Славка Божкова: „Да не би 70 години след вдигането на схизмата нашата Църква отново да се окаже под схизма, защото от както се самоуправляваме доказваме, че това не ни се отдава и все някой друг управлява Православната църква в България, а и постоянно Българският синод дразни Вселенската патриаршия в Истанбул с тоталното си незачитане като Църква-Майка? До каква степен ще стигне оскърблението на родната ни йерархия към патриарх Вартоломей, не съобразявайки се с него все пак като към пръв сред равни? Да не издаде той Томос за обявяването на Българската патриаршия за схизматична и неканонична църква извън диптисите на светото Православие?“ Статията е от 22 септември т.г, а патриарх Вартоломей пристигна на 7 ноември. Ето и още един абзац от статията: „От дълбините на душата си моля Негово Светейшество и Техни Високопреосвещенства да върнат Православието, защото България е на ръба на преизподнята. Последните ми наблюдения за нагласите на синодалните митрополити са, че са разделени на две. По-голямата половина са за поемане на нов курс и скъсване със старото, което налагаше „осмъртяването“ на Църквата като излишна за социалистическото общество и поемане на нова политика за създаване на личности, които биха работили всеотдайно за една полезна, култивираща и облагодатяваща Църква. Другата половина категорично е за запазване на статуквото от соц. време. Промяната силно ги плаши, не само защото ще си развалят рахатлъка, а защото времето ще им преминава в народополезна душеспасителна, просветителска и социална дейност… „

Фактът, че в медийното пространство излизат „интервюта“ в няколко части, която макар и анонимни,  са и предупредителни един месец преди посещението на Вселенския патриарх Вартоломей и указват за вероятен скандал означава, че този скандал е чакан, дочакан и опорните точки на охулването са предизвестени, репетирани, наместени и започнаха веднага след проповедта на патриарх Вартоломей в катедралата „Св. Александър Невски“.

Но патриарх Вартоломей си замина, а ние останахме тук с проглушени уши от този измислен скандал. Той не пожела да говори пред медиите, което също бе показателно. Официално той бе изморен след срещата с патриарх Неофит, но неофициално се промъкната  идеята, че той е обиден на медиите, защото отразявали неправилно неговите позиции. Знаем, че когато се заядеш с медиите няма да излезеш на добър край, а ден по-късно бе организиран спонтанен протест, който изпрати Вселенския патриарх с възгласите „недостоен“, появиха се и викове против архим. Дионисий. Но за първи път в историята Вселенски патриарх е изпращан от уж православна страна с този възглас, което е показателно до къде можеха да стигнат нещата…

Не можеше ли да се избегне това унижение – чужди интереси да стават причина да разваляме крехките си отношения с Вселенската Патриаршия, които при всички случаи ще повлияят на нашето присъствие на Всеправославния събор през 2016 година? Малко ли проблеми имаме, малко ли разделение сеят и днес някои зилотски среди в БПЦ, та да продължаваме да се изкушаваме да оставаме разделени дори и в гостоприемството си? Това историческо посещение на патриарх Вартоломей у нас задължително каза няколко неща – аз идвам тук по ваша покана, но дори и да ме наградите, аз ще кажа това, което имам да ви казвам.  И беше меко казано неадекватно от наша страна да искаме пето място в диптихите, когато едвам заслужаваме последното… Защото ако беше се състоял брифингът за журналисти, все някой от тях щеше да попита Вартоломей: „Ваше Всесветейшество, какво мислите за това, че в нашата църква все още има епископи, които са служили на бившата ДС? Как ще коментирате това?“. И какво трябваше да отговори Вселенският патриарх? Че имаме претенции за пето място в диптиха, древна църква сме, тази година празнувахме 1150 г. от покръстването си, а не можем все още да се отървем от старите си съветски зависимости, които много поместни църкви от бившия съветски блок преодоляха? Какво щеше да отговори Вартоломей, да припомни клетвата, която епископът дава по време на епископската си хиротония?

Добре че брифинг не се състоя, защото тези въпроси със сигурност щяха да бъдат засегнати и скандалът щеше да бъде още по-голям, тъй като щяхме да си припомним и друго покрай схизмата… А висшият ни клир мълчи и досега, само в сайта на Пловдивска митрополия имаше изявление от Митрополит Николай, без да е присъствал на срещата с Вартоломей…

Моето заключение от всичко видяно, чуто и прочетено досега през тези дни е следното: в БПЦ има разделение на всички нива и това пролича при височайшето посещение на патриарх Вартоломей у нас. Освен, че духовенството ни е разделено във възгледите си относно всичко – календар, богослужение, богослужебен език, причастна практика и др., миряните също са разделени и това го отбелязвам с огорчение, защото дори не можем да се зарадваме на едно братско посещение. А това, което се случи е симптом на болест, от която боледуваме вече 70 години. В тялото на църквата ни зрее гнойна рана отдавна и  няма кой да обедини всички мислещи хора и да впрегне силите им в полза на Църквата, за да не ги насочват те един срещу друг. Църковен събор така и не се свиква отдавна, за да реши много наши проблеми и ето, че те излизат на повърхността.  При визитата на патриарх Вартоломей разделението в нашата църква се озъби с цялата си грозота. Дано не стане така, че след известно време да се  борим за последно място в диптиха… Надявам се и вярвам, че този предизвестен скандал и всичко, което се случи няма да остави тягостно впечатление на предстоящия събор през 2016 година, толкова важен за всички православни християни.

ноември, 2015 г.

Коментарът е публикуван за първи път в „Добротолюбие“