Автор: Ренета Трифонова

В понеделник 7 декември Св. Синод и лично патриарх Неофит ще защитават собствеността на храм “Александър Невски” във Върховния административен съд.

Причината за този акт е жалбата, подадена от историко-културното дружество „Будител“ относно собствеността на Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. По този начин Светият Синод  демонстрира безпрецедентна реакция срещу съдебния иск, внесен в съда. В понеделник патриарх Неофит лично ще присъства на заседание по делото.

До миналата есен, Патриаршеската катедрала беше без стопанин години наред, докато на 8 октомври 2014-та на тържествена церемония премиерът Георги Близнашки връчи нейния акт за собственост и така Българската православна църква получи своя храм.

Представители на културно-историческо дружество “Будител” обаче обжалват решението на Министерския съвет и Върховният административен съд стартира дело, което е  насрочено за 7 декември т.г.

Светият синод решава и то в пълен състав Българският патриарх и епархийските митрополити да присъстват на заседанието в понеделник от 9,00 часа. Преди да се реши съдбата на храма ще бъде отслужен молебен с призив клира и миряните да вземат молитвено участие и заедно всички да изпросим от Бога помощ за запазването на храма като собственост на Българската патриаршия.

Камбаните във всички столични храмове ще зазвънят тревожно със започването на съдебното заседание и ще бият от 9.00 до 9.30 ч.

На вашето внимание даваме една кратка справка за културно-историческо дружество „Будител“, това е техният сайт, можете да видите кои са членовете му (тук).

Преди четири години, членове на същото това дружество се бяха обявили против канонизирането на баташките новомъченици и превръщането на църквата в Батак, в действащ храм, в който да бъде отслужвана св. Литургия всяка година в деня на тяхното прославяне. Кръгът „Будител“, все още продължава да се противопоставя на канонизираните вече мъченици и досега в лицето на техния активен член Страхил Керелов, учител по български и руски език в Батак, който пише: „Историята няма нищо общо с Библията. Разликата между тях е космическа.“ и използвайки трибуните на вестниците „Десант“ и „Атака“, продължава в патриотарски дух: „Баташките въстаници са реални исторически лица, а не митични същества от библейски разкази. Канонизирането им е неканонично и е истинска наглост, каквато няма аналог в световните истории и религии. То е срам и позор за България и за великата епопея, която историческата мисъл определя като връхна точка в националноосвободителните борби, а не на християнското мисионерство. Историята трябва да се пази от всякакви посегателства независимо от техния пост и сан, защото потомството ще ни съди“ (тук). Оказва се, че според тези „будители“ канонизирането на убити за вярата християни е срам и позор… И по-нататък: „След последните двадесет и пет години мъдро и умно демократично управление, от цветущо село, обявено през 1964 г. за град, Батак преживява агонията на селище със затихващи функции, които напомнят далечната 1876 г. Предприятията бяха заменени с шест нови параклиса, където батачани да се молят за работни места и благоденствие. За тази цел ще им помага и един висок кръст, който стърчи на Калино бърдо и се опитва да засенчи монолитната фигура на Свободата, зорко пазена от въстаниците и техните внуци.“

Този мрачен, сух и самодостатъчен патриотарски дух, който доскоро лъхаше от цялата ни подменена история тук пак продължава да се използва, когато е нужно. Преди години беше използван в полза на партията за обезличаване на Църквата, а днес – срещу самата Църква. Първия път беше на мушката митрополит Николай, тъй като гр. Батак е в Пловдивска епархия, а този път под прицела са всичките митрополити, целия Св. Синод и всички християни, защото Патриаршеската катедрала е на всички, тя е на цялата Църква, на целия Христолюбов народ. Отмина вече безвъзвратно времето, когато едни храмове се рушаха, а други се превръщаха в паметници на културата само, за да няма в тях богослужение и молитва и да не напомнят на хората,  че са една общност, че Църквата е жива… Аз се надявам и вярвам, че с Божия помощ ще успеем да преодолеем това изпитание, но още се питам: „Кому беше нужно това?“

На комунистите, които явно е, че и днес се лютят на Църквата? На „патриотите“, които използват думата България под път и над път? Или пък на атеистичните, но окултни среди от времето на Людмила Живкова, които и днес все още изливат словесна помия против Христос и църквата?

Коментарът е публикуван за първи път в сайта „Добротолюбие“