17161220_303

Автор: Георги Спасов

Авторът е студент по богословие в СУ „Климент Охридски“.

Навярно много от нас приемат с насмешка „правоверието“ на мюсюлманите. Та нали ние сме християни, ние познаваме истинския Бог – Твореца на небето и земята. Те също твърдят така. Не за тях ми е думата обаче. Като наричаме себе си „православни“, какъв смисъл влагаме в това? Наистина ли правилно славим Бога или просто сме възприели това определение, за да се различаваме от римокатолиците и от множеството протестантски деноминации? Бог знае. И Той ще въздаде всекиму според делата (Мат. 16:27, Откр. 22:12).

Уж сме християни, а нашата вяра повече ни разделя, отколкото ни сближава.. Обвиняваме римокатолиците, че си купуват индулгенции, но и ние не сме по-добри от тях – плащаме си за кръщение и венчание. Не казвам, че там няма проблем, но нека да извадим първом гредата от окото си и тогава ще видим как да извадим сламката от окото на брата си (Лука 6:42, Мат. 7:5).

При всички свети тайнства Божията благодат се преподава на хората чрез Божиите служители – свещениците и епископите, наследници на светите апостоли. За разлика от апостолите обаче днешните свещенослужители са се превърнали в търговци, а Църквата – в стопанска организация. Наистина, живеем в такива времена, че бюрокрацията ни натиска отвсякъде, ЕС ни затрупва с директиви, изисквания и стандарти. Но нима е било по-лесно на първите Христови последователи в Иудея и в другите провинции на Римската империя по време на гоненията? Или тогава свещениците не е трябвало да се грижат за прехраната на своите семейства? Но в онези дни християните са били истинска църква (събрание) и са споделяли всичко за своите нужди (Деян. 4:35,36). Днес нашето „цивилизовано“ общество е уредило всичко с нормативни актове. Църквата у нас (а и не само в България) е одобрила т.нар. синодални такси, които се плащат при сключването на църковен брак и кръщение, както и за труги треби – погребение, панихида и т.н. Когато осъзнах този проблем, изпратих иронично запитване на сайта на Св. Синод на БПЦ bg-patriatshia.bg. Попитах ги каква е синодалната такса за изповед и дали се плаща отделно за изповед и отделно за причастие или таксата е една. Исках да им заложа капан и когато ми отговорят, че това са свети тайнства и че за Божията благодат е грешно да се предлагат пари, да ги контрирам, че те вече взимат за венчание и кръщение. Разбира се, те не отговориха на запитването ми, навярно се досетиха за коварния ми замисъл. Писах и до ТВ предаването „Вяра и общество“, но и от там не получих отговор.

Симон Петър проклел Симон влъхва (магьосника) да погине заедно със среброто си, защото след като повярвал и се кръстил, предложил пари на апостолите, за да получи властта и той да предава Светия Дух с възлагане на ръцете си (Деян. 8:18-24). Апостолите и епископите също са осъдили ръкополагането за пари на светите събори (Ап.-29, Трул.-22 определят низвержение както за ръкоположения, така и за ръкополагащите, а ІV-2 определя анатема за такива. Трул.-23 пък определя низвержение за този, който иска пари за причастяване). Наистина, никъде не се осъжда кръщението и венчанието за пари. И ако според гражданския закон, когато нещо не е забранено, то е позволено, то духовните и моралните закони са различни. А дори и от юридическа гледна точка тук може да приложим правото по аналогия. Щом каноните забраняват продаването на едно тайнство, по аналогия това се отнася за всички тайнства. Каквото тайнство е покаянието, такова също е и кръщението, каквото е ръкоположението, такова е и венчанието.

Фактът, че подобна „търговия“ се среща не само у нас, но и в Гърция, Румъния и други държави не е оправдание. По-скоро е белег, че проблемът е залегнал дълбоко от дълги години. Според Далматинския еп. Никодим Милаш през VІ век се появяват т.нар. даждия – данъци за издръжка на епископите. Още в старозаветни времена на свещениците се полагало да се изхранват от олтара (Втор. 18:1, 1Кор. 9:13). За да не изоставят богослужебните си задължения и да се грижат за прехраната си, на духовниците се полагало определено количество продукти и пари според големината на селището. Наред с натуралните приходи обаче била установена и традицията за получаване пари при ръкоположение със закон на имп. Исаак І Комнин (1057-1059). А имп. Константин ІХ Мономах (1042-1055) издал закон при венчавка също да се прави „дарение“ за епископа. Двата закона потвърдил в една новела от 1086 г. имп. Алексий І Комнин (1081-1118), а също така получили и патриаршеско утвърждение, първият от Михаил І Керуларий (1043-1058), а вторият от Николай ІІІ Граматик (1084-1111). Вероятно от съседна Византия порочната практика е навлязла и у нас. Особено се засилва по време на османското владичество на Балканите. В Русия положението през средновековието е подобно заради монголо-татарското иго ХІІІ-ХV в. Тогава властта, след като не можала да изкорени христянството, обложила Църквата с тежки данъци. За да могат да плащат дължимото на хазната, владиците изисквали повече от своите служители. Става така, че всеки почва да изисква, колкото може. Църквата трябвало да въведе ред, за да не се стигне до по-големи злоупотреби. Каноните не разрешават свещенодействия на епископи и презвитери в чужди епархии и енории (Ап.-33, ІІІ-8). А водени от икономически съображения, хората биха се насочили към „по-евтините“ клирици и това би довело до внасяне на допълнителен смут. Така се стига до познатите ни днес синодални такси – нормативно установени, еднакви за всички.

Попадна ми обаче едно окръжно послание на наместник-председателя на Св. Синод, Видинския митрополит Неофит, от 9 февруари 1942 г., в което се определя глоба от 1000 лв за онези, които не спазват наредбата и продължават да взимат такси за требите – кръщение, венчание и погребение. Значи все пак в годините след Освобождението Църквата ни, макар и схизматична, е постъпвала правилно. Не е трудно да се досетим, че комунистическият атеистичен режим е виновен за връщането на таксите, защото Църквата е отделена от държавата с въвеждането на Димитровската конституция от 6 декември 1947 г. (чл. 78) и по този начин Църквата е лишена от доходи, а имотите ѝ са национализирани. Признава се единствено гражданският брак (чл. 76). БПЦ е била принудена да се погрижи за оцеляването си. Въпросът е: защо днес продължаваме да търпим подобно узаконено беззаконие?!

От казаното досега става ясно, че проблемът наистина е залегнал дълбоко в църковната история и изкореняването му няма да е лесно. Но има ли нещо невъзможно за Бога? Ако следваме Неговите наредби и вървим по Неговите пътища, Той ще ни подкрепя и назидава. Просто трябва някой да го е грижа и да си даде реална равносметка в какво сме затънали. А на вас пука ли ви? Време е да прекъснем порочния кръг, като спрем да си плащаме за онова, което не се купува с пари. Според правилата, ако някой иска да се кръсти (или да се венчае), но няма пари, Църквата няма право да му откаже, защото това е тайнсто и по принцип е безплатно. Както е било в ранната Църква. Значи може. Тогава защо да плащаме? По този начин вредим и на себе си, и на Църквата. На нас – като се заблуждаваме, че получаваме Божията благодат, а на Църквата – като съучастваме в нейното беззаконие.

Друг е въпросът с даренията. Те са разрешени. И апостолите събирали милостиня за помощ на нуждаещите се. И днес за много от услугите си презвитерите взимат „колкото обичате“ за освещаване на икони и кръстчета, за четене на молитви и т.н. Но никой (надявам се) не би се осмелил да приеме дарение за изповед. Защо тогава така широко е разпространено купуването на брака и на вярата? Да, кръщението е вратата във вярата и в Църквата.

От друга страна обаче, Църквата наистина се нуждае от средства. И ако в първите години след възкресението и възнесението на Христос хората правели доброволни приноси, така че християнството да укрепва в цялата империя, днес не сме така предразположени към благотворителност. Лесно е да хулим Църквата, още по-лесно е да не плащаме за тайнствата. Как обаче ще осигурим нужните пари за църковния живот? У нас свещениците получават минимална работна заплата, която е крайно недостатъчна и на практика требите ги хранят. Требите, а не тайнствата! В Гърция християнството е официална религия, а не традиционна, както гласи нашата Конституция (чл. 13, ал. 3). Там свещениците получават по-високи заплати (чувал съм от свещеник в Солун за €800-1000 на месец), но въпреки това взимат по €100-300 за кръщение. За венчавка цените стигат и до €500. Там обаче има традиция в някои храмове тайнствата да се извършват безплатно. Т.е. ако искаш пищна церемония в централен храм, си плащаш, ако не искаш да плащаш – правиш го по-скромно в покрайнините. По своята същност това не отнема от действеността на светите тайнства.

В Австрия пък, където населението изповядва предимно римокатолицизъм и протестантство, има църковен данък. Както си плащат данък сгради и такса смет, австрийците отделят и определена сума за поддръжка на Църквата, към която принадлежат. У нас комунистическият режим е отделил Църквата от държавата, но демокрацията не се нае да корегира това. Ние сме светска, европейска държава. И навярно родните европейци всички ще се пишат атеисти, за да не плащат църковен данък, ако подобен бъде въведен и у нас. Защото сме балкански европейци. Тогава поне ще се отсее житото от плявата. И без това няма полза от „номиналните“ християни, които са се кръстили за пари, но рядко ще ги видите в храма по време на богослужение.

Спирането на синодалните такси върху тайнствата може да има и пречистващо действие. Вероятно то ще спре наплива на алчните хора да влизат в клира от корист, а не от благочестие. Наплив е силно казано, защото от години у нас има остър недостиг на свещенослужители, но голяма част от малкото ни свещеници са се поблазнили от материлните облаги, когато са пристъпили към ръкоположение. Духовниците трябва да бъдат служители на паството си, а не лидери. Навярно мнозина биха се въздържали да приемат свещен сан, ако нямат перспектива за печалба. Броят на свещенослужителите може и да намалее, но пък ще останат истински Божии съработници, които да следват примера на добрия Пастир – Христос, Който положи душата си за овците (Иоан 10:11).

А и Църквата едва ли ще „фалира“. Все ще намери начин да компенсира пропуснатите ползи. Всички помним внезапното удвояване на цените на свещите от декември 2015 г. Продажната цена на килограм восъчни свещи скочи от 40 на 80 лв без да има промяна в себестойността им. На едро се продават по 7 лв/кг, а производството струва на свещоливницата около 4 лв, доколкото съм запознат.

Не ме разбирайте погрешно, не пиша тази статия, за да разкритикувам и опетня Църквата. По-скоро правя усилия да я върна в правия път. Защото допускането на подобни абсурди прави Църквата меко казано нелегитимна. Нали наказанието за симония е низвержение според определенията на светите вселенски и апостолски събори, както стана дума по-горе. Църквата в България е номинирана за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Нека покажем, че православният дух не е загубен! Да направим едно революционно дело! Нека от нашата малка страна да задуха вятърът на промяната! Промяна към по-добро. Не става дума за нова Реформация, напротив – за връщане към корените на християнството, към истинско православие.

 

Реклама