За непрестанното причастяване със светите Христови тайни

Автори: Св. Макарий Коринтски и св. Никодим Светогорец

Глава 1

Относно това, че е необходимо православните християни да се причастяват често с божествените Тяло и Кръв на нашия Господ.

Заповядано е всички православни християни да се причастяват често, на първо място от заповедта на нашия Господ Иисус Христос. На второ, от деянията и каноните на светите Апостоли и на свещените Събори, а и от свидетелствата на светите Отци. На трето място, от самите молитви, последование и свещенодействия на светата литургия и на четвърто, от самото Свето Причастие.

  1. Преди да преподаде тайнството на Причастието, нашият Господ Иисус Христос казал: “А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Иоан 6:51), което означава, че Божественото Причастие представлява за вярващите необходима и съставна част за духовния им живот в Христа. И понеже този духовен живот в Христос не трябва да гасне и да прекъсва, както казва ап. Павел: “Духа не угасяйте”(1 Сол. 5:19), а трябва да е постоянен и непрекъснат, така че живите да не живеят за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна за тях, пак според същия апостол. С други думи, за да не живеят вече живите егоистичен и плътски живот, а живот в Христа, както Той умря и възкръсна за тях, необходимо изискване е да е постоянно и онова, което е негова неразделна част – Божественото Причастие.
  2. Светите Апостоли, следвайки тази заповед на нашия Господ (виж Лук. 22:19 – бел. на прев.) в началото на проповедта, при първа възможност се събирали с всички вярващи на скрито място поради страх от юдеите, поучавали християните, молили се и извършвали тайнството, причастявали се те и всички събрали се, както свидетелства за това св. Лука в Деяния Апостолски. Той споменава, че три хиляди човека които повярвали на Петдесетница се кръстили, били с апостолите за да чуят тяхното учение и да се поучат, да се молят заедно и да се причастяват с Пречистите Тайни, за да се освещават и да укрепват по-добре вярата си в Христа. “И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите” (Деян. 2:42).

За да се съхрани това необходимо предание на Господа за по-късните християни и за да не се забрави през годините, апостолите го записали в своите осмо и девето правило, заповядвайки чрез ясна заповед и с наказание състоящо се в отлъчване, да не остава някой непричастен с Божествените Тайни, когато се отслужва Света Литургия: “Епископ, презвитер, или дякон, или някой от свещения чин, който не се причасти при извършване на приношението, да представи причината и, ако е уважителна, нека бъде извинен, а ако не представи такава, да бъде отлъчен от църковно общение, като такъв, който е причинил вреда на народа и е навел подозрение върху тоя, който е извършил приношението, като че го е извършил неправилно” (Правила на Светата Православна Църква, София, 1936).

А в девето правило, те казват: “Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и св. причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата.”

Затова и св. Иоан Златоуст, следвайки свещените канони на светите апостоли и на свещения събор, за което говорихме по-горе, и разсъждавайки, че всички литургически действия от Светата Литургия имат за цел причастяването на вярващите, счита за недостойни дори да влизат в храма онези, които отиват на литургия и не се причастяват. Светецът пише: “Виждам, че много пристъпват към Тялото Христово както дойде, от навик или задължение, отколкото от разум и размишление. Казват, че ако дойде времето на Светата Четиридесетница, в каквото и състояние се намира човек, може да пристъпи към св. Тайни. Същото е и когато дойде Богоявление. Но въпреки това, не времето прави човека достоен да пристъпи.”

Виждам, че по този въпрос има много аномалии, защото в друго време не пристъпвате [към св. причастие], макар и да сте чисти; а когато дойде Пасха, и да сте недостойни – пристъпвате. О, какъв навик! О, какви предразсъдъци! Напразна е ежедневната Жертва, напразно сме се изправили около жертвеника – никой не пристъпва. Не казвам това за да пристъпвате както дойде, а за да се подготвяте и за да сте достойни.

Не си достоен за Причастието? Тогава не си достоен да слушаш и молитвите; чуваш възгласа на клирика, който казва: “онези от вас, които са в покаяние, молете се [Бог да ви прости]”. Които не пристъпват, са в покаяние, а ти какво стоиш? Ако ти си в покаяние, не можеш да се причастиш; понеже онези, които не пристъпват, са в покаяние. За кого впрочем казва: “Пристъпете [вие, които сте] немощни [с] молитва, а ти стоиш дръзко? Но ако не си от тях, а от онези, които могат да се причастят, защо не се погрижиш за това? […] Помисли си, моля те!”

Глава 2

За това, че е полезно и спасително честото причастяване със Светите Тайни.

Преди християнинът да се причасти, по време на причастието и след това, той приема голяма полза от светите Тайни, както за душата, така и за тялото. Преди да се причасти, той трябва да направи подходящата подготовка, сиреч, да се изповяда на духовника си, да се разкае, да се поправи, да придобие внимание към себе си, да се пази от злостни мисли, доколкото е възможно и от всякакви други злини. При това се въздържа, моли се, бодърства и върши всякакви добри дела, като размишлява за страшният Цар, когото трябва да приеме в себе си. И разбира се, когато прецени каква подготовка си е направил, такава благодат му се дава и от Светото Причастие. Ясно е, че колкото по-често прави тази подготовка, толкова по-голяма полза ще има.

[…] Така че, без Светото Причастие, напразно се трудим. Много от нас често търсят в себе си много добродетели, мислейки че могат да се спасят с тях, без често причастяване, което е почти невъзможно, тъй като не искат да се подчинят на Божията воля и да се причастяват често, съгласно реда на Църквата, на всяка отслужвана Литургия, когато се събират в храма.
След като се е причастил, размишлявайки с какви страшни небесни тайни е влязъл в общение, внимава да не пренебрегне благодатта; страхува се и пази своите помисли [чисти], слага начало на по-праведен и добродетелен живот и отбягва, доколкото може, всяко зло. Когато се замисли, че след няколко дни отново му предстои да се причасти, удвоява вниманието си, прилага готовност към готовност, въздържание към въздържание, бдение към бдение, труд към труд, и се бори колкото е възможно. И сега е притиснат от две страни: едната – преди малко се е причастил, и другата – че скоро отново ще се причастява.

Глава 3

За това, че ако някой дълго отлага причастяването, причинява голяма вреда на себе си.

Рядкото причастяване причинява на християните всичко противоположно на казаното по-горе, защото който отлага причастяването, той не се подготвя, не е внимателен към себе си и не се пази от злите помисли. Отлагането на причастяването става причина такъв човек да изпадне в леност, да охладнее в благоговението и Божествената любов. Отлагането му дава възможност да води нехаен и невнимателен живот – без страх в душата, без въздържание на чувствата и предпазливост в движенията, и също така му позволява пълно своеволие в приемането на храна, в произнасянето на отделни думи, в гледането и слушането на неприлични неща, и той става подобен на кон без юзда, стремително препускащ към пропастта на греха. И това наистина се случва на всички, които отлагат причастяването, както виждаме от всекидневния опит и практика.

Учудват ме онези християни, които, доколкото е възможно, са достойни, и въпреки това не бързат да се причастят. Как могат да получат освещаване и радост от Божествените Тайни, както е казал Кавасила, чиито думи цитирахме в началото? Как могат да угасят огъня на своите страсти, ако не се причастяват с Пречистите Тайни, които прогонват всяка слабост, укротяват лютата война на плътта и умъртвяват страстите, по думите на свети Кирил?
Как могат да очистят своя ум, да просветят своя разум, да укрепят душата си, ако те не се причастяват с Тялото и Кръвта на нашия Господ, които са истинско очистване, истинска красота, истинско просвещение и благородство на душата, както преди това ни е казал божественият Златоуст?
Или как могат да избягат от мисления фараон и от Египет, от тежкия и преследващ ги грях, като не са запечатани с Честната Христова Кръв, както е казал Григорий Богослов?
Или как ще могат да разгорят в сърцето си Божествената любов, духовната радост, Божествения мир и останалите плодове и дарове на Светия Дух, ако не се причастяват с Тялото и Кръвта на възлюбения Син на Отца и Единосъщен на Светия Дух, Който е наша непрестанна радост и мир, по думите на Апостола (вж. Еф. 2:14) и източник на всички блага?

Недоумявам и се удивлявам как днешните християни могат да празнуват неделята или другите празници през годината и духовно да се радват с истинска радост, ако не се причастяват непрестанно с Божественото Причастие, което е причина и повод за всеки празник и тържество?
И така, няма съмнение, че онези, които не се причастяват непрестанно, се лишават (уви!) от всички небесни и Божествени блага, и освен това престъпват заповедите на нашия Господ, както вече казахме, апостолските Правила, съборните канони и поученията на светите Отци, чиито свидетелства цитирахме. Те биват наказани с отлъчване от Божествените Апостоли и от Антиохийския събор, както подробно се обосновахме по-горе.

Отлагайки причастяването, такива хора дават възможност на дявола да ги въвлича в различни грехове и много други изкушения, както казва божественият Кирил Александрийски: „Отдалечавайки се от Църквата и Светото Причастие, те стават Божии врагове и приятели на злите духове”.
И божественият Златоуст казва: „Като се отдалечавам за дълго от общение с Тебе, да не бъда хищнически грабнат от мисления звяр-вълк”[2-ра молитва преди Свето Причастие]. Тоест по тази причина, Господи, аз често пристъпвам към Тайните и се причастявам, защото се страхувам, че отдалечавайки се задълго от Светото Причастие, няма да бъда покрит от благодатта[буквално: „оголен от благодат”, бел. прев.] и ще бъда уловен от мисления вълк, който ще ме умъртви. Преподобни Паладий разказва как авва Макарий Египетски, след като изцелил една жена, която под влияние на дявола изглеждала за хората като кон, й дал следния съвет: „Жено, никога не пропускай причастяването със Светите Христови Тайни, но често се причастявай, защото това е дяволско действие върху теб, понеже не си се причастявала пет седмици и сатаната е намерил място в теб да те измъчва.”[Вж. „Лавсаик” на Паладий, епископ Еленополски, М., 1992, с. 37-38, Гл. 18. „За Макарий Египетски”].

По същия начин и божественият Златоуст, в същия ден, когато бил ръкоположен, изцелил един човек, обсебен от дявола, и го посъветвал често да ходи на църква и да пристъпва към Божествените Тайни с пост и молитви, за да не го изкушава злият дух и занапред. За това пише и в житието на св. Симеон Метафраст: „Един безумен мъж, бидейки обладан от нечист дух, влязъл в църквата с пяна на устата и изплезен език, така че всички видели тази отвратителна гледка. И тогава всички започнали да молят тази свята душа – божествения Златоуст, да се помоли за изцелението на страдалеца. Той казал на човека да се приближи, погледнал го с любов и, като го прекръстил със своята ръка, призовал Името на Света Троица и заповядал на злия дух да излезе. И в същия миг, в който казвал това, словото станало дело и човекът начаса се освободил от страшната болест, причинена му от злите духове. След това Светителят го вдигнал и го посъветвал ревностно да посещава църквата и да се причастява с Божествените Тайни, да пости и да се моли.
„Защото, ако постъпваш така – казал той – врагът никога няма да те мъчи и да те улавя в своите мрежи”.

Слушате ли, братя мои, какви беди търпят онези, които не се причастяват често, а се отдалечават от Тайните? Слушате ли, че те стават и бесновати и на вид се превръщат в неразумни животни, както в древността цар Навуходоносор се преобразил в бик? И те справедливо търпят това, защото могат от хора да станат богове по благодат благодарение на непрестанното причастяване, но те не желаят, а отдалечавайки се от Божественото Причастие, губят и човешкия облик, който имат, превръщат се в неразумни животни и се предават във властта на сатаната, както казва Псалмопевецът: „Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват” (Пс. 72:27). Тоест, Господи, ето как докрай погиват онези, които се отдалечават от Твоята благодат.

А да не говорим за онези, които не бързат да се причастят и внезапна смърт ги заварва неподготвени, защото остават без Божественото Причастие. Какво ще стане с тях, нещастните? Ще могат ли свободно да преминат въздушните митарства на злите духове? През какъв страх и ужас ще премине тогава тяхната душа, която е могла да се освободи от това благодарение на честото причастяване, както е казал божественият Златоуст. Боже, бъди милостив към тях!

И така, братя мои, щом като рядкото причастяване ни причинява такива големи и неизказани беди, а честото причастяване ни дарява такива високи, велики, небесни и свръхестествени блага и в този, и в бъдещия живот, тогава защо толкова дълго отлагаме да се причастим? Защо не се подготвяме по подобаващ начин за причастяване с Божествените Тайни, ако не всеки ден, то поне всяка събота или неделя, или на всеки празник? Би трябвало с голяма радост често да прибягваме към Светата Трапеза и да се съединяваме с Пресладкия Иисус Христос, Който е целият ни живот, дихание, битие, цялата ни надежда и спасение, за да бъдем навеки съединени и неразделни с Него и в този, и в бъдещия живот. Но ние на драго сърце отлагаме причастяването и така се отдалечаваме от Него.

Ако някой, макар и за един ден, ни лиши от всекидневната трапеза, състояща се от телесна храна, тогава ще бъдем тъжни и неспокойни, и това ще ни се струва по-голямо зло, отколкото ако един или два дни, или дори цял месец се лишаваме от духовната и небесна Трапеза на Божествените Тайни.
О, колко безумно постъпват днешните християни, не различавайки телесното от духовното! Защото първото приемат с цялата си любов, а второто изобщо не желаят.

Много боголюбиви християни харчат купища пари, полагат големи усилия, понасят много опасности по море и суша само за да отидат в Йерусалим и да се поклонят на Живоносния Гроб Господен и на други свети места. И след това се радват, когато ги наричат поклонници на тези светини.
Много хора, като чуят, че на някое далечно място се намират свети мощи на някой светия, отиват след голяма подготовка, за да му се поклонят и да получат благодат и освещение.

Но да се причастят с Пречистите Тайни и да се удостоят да получат не Живоносния Гроб или светите места, или мощите на светиите, а Царя на всичко и Светия на светиите, те или имат съвсем малко желание, или това никак не ги вълнува. За да отидат на светите места, те харчат и пари, и изминават дълъг път пеша, и се излагат на много опасности, докато за Причастието не са необходими нито пари, нито дълъг път пеша, нито излагане на опасности. Достатъчно е само да отидеш съкрушен на изповед, да изпълниш епитимията и да се подготвиш – и веднага ставаш сътелесен и съкръвен на Христос. Въпреки че това е толкова просто, всички продължават да се отнасят небрежно и да странят от Причастието.

Ах, братя мои, ако можехме само веднъж да видим с душевните си очи от какви възвишени и велики блага се лишаваме, тогава не само бихме се причастявали непрестанно, но и бихме влагали всичките си сили да се подготвяме и причастяваме всеки ден, ако има възможност за това.
И така, ако досега сме били небрежни по отношение на Светото Причастие, отсега нататък ви моля с цялото си братско сърце да се пробудите от тежкия сън на леността, да се подготвите и потрудите. И ако някой от онези, които имат духовна власт, се опита да ни попречи в това богоугодно дело, да не охладняваме веднага в своята решимост и да не се отчайваме; не, но да паднем на колене и като блудницата да целуваме нозете му, настойчиво да чукаме на вратата и да искаме разрешение. И, разбира се, аз не вярвам, че някой би бил толкова коравосърдечен, че да ни попречи, виждайки нашата пламенна готовност да пристъпим към Свето Причастие.
Нещо повече, уверен съм, че той, колкото и да е строг и да не се бои да наруши пагубния обичай, установил се в това дело, сърцето му би се смекчило и той би ни позволил да направим това, което желаем.

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПЪРВО
Има благочестиви християни, които не знаят Писанията и като видят някой християнин да се причастява често, те го възпрепятстват и упрекват, като казват, че това е само за свещениците; ако искаш да се причастяваш често, казват, стани и ти свещеник.

На такива ще отговорим не с наши думи, а с думи на Свещ. Писание, Свещените Събори, думи на някои светци и учители на Църквата. И казваме, че служението на свещениците се състои в това, да подготвят и предлагат Божествените Дарове, като органи на Светия Дух; и да предстоятелстват пред Бога за народа. Освен това, да изпълняват и други свещенодействия, които не могат да бъдат извършени от друг, който не е свещеник. По време на причастяването, сиреч, когато трябва да се причастят, няма никаква разлика между свещениците и миряните, или монасите. Освен единствено това, че свещениците преподават Тайните а миряните ги получават; и че свещениците се причастяват в светия олтар, непосредствено от чашата, без лъжичка, а миряните и монасите, извън олтара и чрез лъжичка.

Удивлявам се и недоумявам, ако се намират такива свещеници, които връщат пристъпващите към Тайните. И даже не се замислят, че лъжат с думите, които самите те казват. Понеже самите те в края на литургията призовават на висок глас и поканват всички вярващи с думите: “със страх Божий, вяра и любов пристъпете”, или, приближете се, за да приемете Тайните; и след това, пак самите те да се отричат от своите думи и да прогонват идващите за Свето Причастие. Аз не зная как да нарека това безредие.

ВЪЗРАЖЕНИЕ ВТОРО
Други възразяват, като казват, че да се причастяваме веднъж на четиридесет дни и не по-често от това.

Изтъкващите това възражение за свое оправдание цитират свидетелството на божествения Златоуст, който казва: „По каква причина ние постим тези четиридесет дни? В миналото мнозина са пристъпвали към Тайните просто така и както се случи. Така било най-вече по времето, когато Христос ни е предал това Тайнство. Светите Отци, съзнавайки вредата от нередовното причастяване, събрали и определили четиридесет дни за пост, молитва, слушане на Писанието и посещаване на храма, та през тези дни всички ние да се очистим посредством внимание, молитви, милостини, пост, нощни бдения, сълзи, изповед и всички други добродетели, доколкото е по силите ни, и така с чиста съвест да пристъпим към Тайнствата“ [„Против юдеите“. Беседа 3. Вж. „Пълни събрани съчинения на св. Йоан Златоуст“. Т. 1, кн. 2, 1991, с. 674].

На това възражение отговаряме, че онези които искат да обосноват своето мнение, имат обичай да цитират в своя подкрепа думи от Свещеното Писание или думи на някой светия, та въдицата с примамката да не бъде видима за всички. „Защото – казва божественият Златоуст – „лъжата, когато иска хората да повярват в нея, ако не постави в основата си някоя мнима, но не и безспорна истина, няма да може да бъде приета с доверие“ [Беседа 2. „За сътворението на света“]. Така правят и тези благословени.

Впрочем не трябва да изваждаме изреченията от контекста на Божественото Писание, да ги отделяме от останалите му части и насилствено да ги използваме за свои цели, защото същият Златоуст казва: „Не трябва изследваме изречението само за себе си, а да разглеждаме и всичко, което следва след него: за какво се говори, кой говори, на кого, защо, кога и как. Не е достатъчно да кажем, че така е написано в Писанието, както и да отделяме, изтръгваме и оголваме изреченията от свойственото им обкръжение, разсичайки на части тялото на боговдъхновеното Писание, и да си присвояваме правото и властта да ги тълкуваме погрешно. Защото така много изкривени догмати са навлезли в нашия живот с помощта на дявола, който е убеждавал невнимателните хора да цитират текстове от Свещеното Писание откъснато един от други, като добавят или отнемат по нещо от тях и по такъв начин помрачават истината“[Беседа 28].

Ето защо те не трябва да говорят само това, което е казал Златоуст – че светите Отци са определили 40-дневен пост, през който да постим и се причастяваме, но трябва да разгледат и казаното преди, и след това, а също и за какво говори този божествен Отец в същата беседа, по какъв повод е произнесена и на кого е посветена тя. Възразяващите ни твърдят и доказват, че божественият Златоуст е ограничил приемането на Божественото Причастие само в дните на Пасха. Ако привържениците на еднократното причастяване в продължение на четиридесет дни наистина искат да докажат това, тогава те са длъжни или според своето мнение да се причастяват само веднъж в годината на Пасха и да станат като онези, към които тогава се е обръщал Златоуст, или трябва да имат десет Велики поста през годината, и съответно толкова поста, колкото пъти смятат, че е възможно да се причастяват.

Ако първото не им допада, а второто не могат да изпълнят, тогава нека замълчат и да не винят другите и божествения Златоуст; да не го представят като противник по този въпрос не само на Апостолите, на Вселенските и Поместните Събори и на много други богоносни Отци, изказващи се за непрестанното причастяване, но и на самия себе си, тъй като той повече от всички други пише за постоянното причастяване и в много други свои беседи, както и в тази, като казва: „Не ми предлагай това, а ми докажи, че Христос е заповядал да се прави така, защото аз ще ти покажа, че Той е наредил да се прави противното. Христос не само не ни е заповядал да спазваме дните, но и ни е освободил от тази необходимост“. Послушай какво казва Павел – когато споменавам Павел, тогава говоря за Самия Христос, защото Христос е бил Този, Който е движел душата на Павел. И така, какво казва той?„Тачите дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да се съм трудил помежду ви (Гал. 4:10-11) и да съм ви проповядвал Евангелието“. И пак той каза:„Защото, колчем [в оригиналния текст: „всеки път“, бел. прев.ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той“ (1 Кор. 11:26). Като е казал „всеки път“, той е направил господар онзи, който желае да се причасти, освобождавайки го от всяко спазване на дните. Защото Пасха и Четиридесетницата не са едно и също, но едно е Пасха, а друго – Четиридесетницата. Четиридесетницата е само веднъж в годината, а Пасха – три пъти в седмицата, а понякога и четири, по-точно толкова пъти, колкото пожелаем, защото Пасха не е пост, а Приношение (προσφορά) и Жертва, която се принася на всяко събрание, тоест свещената Литургия и Божественото причастяване, което се извършва на нея. Че наистина е така, послушай Павел, който казва: „Христос, Пасхата наша, биде заклан за вас“ (1 Кор. 5:7). Така че всеки път, когато пристъпваш към Тайнството с чиста съвест, ти извършваш Пасха. Не тогава, когато постиш, а когато се причастяваш с тази Жертва. 

Оглашените никога не извършват Пасха, защото не се причастяват, макар и да постят всяка година. А онзи, който не пости, когато приема Причастие, ако пристъпва към Тайнстовото с чиста съвест, извършва Пасха – или днес, или утре, или някой друг ден. Защото подготовката не се оценява по спазването на времето, а по чистата съвест.

А ние правим точно обратното: не очистваме разума си, а когато се съберем да празнуваме Пасха, този ден пристъпваме към Тайнството, макар и да имаме хиляди грехове. Но не бива да постъпваме така, да не бъде! Защото и ако и на [Велика] Събота пристъпиш към Тайнството с лукава съвест, ти отпадаш от приобщаването и си тръгваш, без да си извършил Пасха. А ако днес се очистиш от греховете и се причастиш, то ще извършиш Пасха.

Такова усърдие и прилежност трябва да проявяваме по отношение на Тайнството, а не на спазването на времената. И както сега сте готови да претърпите всичко само за да не промените обичая, така би трябвало да пренебрегнете обичая и да направите всичко, за да пристъпите към Тайнството без грехове. Защото е срамно да не ставаме по-добри, а да пребиваваме в неуместни спорове. Това е погубило юдеите, които в желанието си да останат верни на стария обичай, се отклонили в нечестие [„Против юдеите“. Беседа 3].

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЧЕТВЪРТО
Отново някои говорят, че ето, св. Мария Египетска и много други пустинници и аскети, само веднъж през целия си живот се причастили и това не им попречило да станат светци.

На тях ще им отговорим, че нито пустинниците са управлявали Църквата, нито Църквата е създала каноните за еримитите, както казва Апостолът: “Законът е установен не за праведник, а за беззаконници” (1 Тим.1:9). Освен това, ако тези пустинници са имали възможността да се причастяват, но не са се причастявали, то те се осъждат като нарушители на свещените канони и като пренебрегващи Божествените Тайни. Ако не са имали тази възможност – то те са невинни.

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПЕТО
Някои казват, че Светото Причастие е нещо велико и страшно и за него е необходим живот свят, съвършен и ангелски.

Че тайнството на Божественото Причастие е велико и че за него е необходим живот свят и чист, никой не се съмнява. Но при това, думата “свят” означава и много други неща. Свят е само Бог, понеже светостта му е естествена, а не придобита. А хората, които са се удостоили със Свето Кръщение получават святост поради присъствието на Бога. И затова се наричат свети, понеже са приели освещаването чрез благодатта на Пресветия Дух, от възраждане свише. При всичко това, понеже са се причастили със Светото Тяло и Кръв на нашия Господ, получават винаги освещаване от божествените тайни, и колкото [повече] се приближават към Бога, чрез спазване на Господните заповеди, толкова повече осветени, се извисяват в светостта. Които пък се отдалечават от Бога чрез незачитането на заповедите, толкова изостават в светостта и [биват] завладявани от страстите и злото се увеличава в тях. Понеже злото не е друго, освен лишение от добро.

Не е дързост да се пристъпва често, а е недостойно дори веднъж в годината да се пристъпва. Ние сме толкова безумни и окаяни, че извършвайки хиляди грехове през годината, въобще не се погрижваме [да ги изповядаме], мислейки че за нас е достатъчно да не се осмеляваме често [да се причастяваме] и пропускаме Тялото Христово, поругавайки Го [по този начин].

ВЪЗРАЖЕНИЕ ДВАНАДЕСЕТО
Някои се скандализират, понеже не скланяме за нещата които ни казват, и разбира се, със забраната за постоянно причастяване добавят в защита и следните три неща: Първо, че каноните и заповедите са под властта на архиереите. Второ, че ние не трябва да изследваме [εξετάζωμεν] архиереите, учителите и духовните наставници [πνευματικούς] за онова, което ни казват, а само да се подчиняваме на всичко с простота. И трето, напомнят апостолските думи: “Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни” (Евр. 13:17).

За тези три части на възражението, ние няма да кажем нищо от себе си, за да не предизвикаме у някой объркване и смущение. Да замълчим обаче на тези неща, мисля, че ще навредим на душите. Затова нека видим какво казват светците, за да не се оплаква никой.

На първата забележка отговаря св. Василий Велики: “Ако Сам Господ, в Когото е Благоволил Отец, в Когото са всички съкровища на мъдростта и тайни на знанието; [Който] всяка власт и всеки съд е приел от Отца, [ако Сам Той Казва] “заповед получих от Отца Си” “що да кажа и що да говоря” и отново “И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец”, а и Светият Дух ако не говори от Себе Си, а каквото чуе от Него това казва, колко повече за нас благочестиво и сигурно е това да казваме и да правим?” (Слово за вярата).


Относно второто, както казват, да не изследваме архиереите, учителите и духовниците, но да се подчиняваме на всичко, Св. Василий отговаря: “Необходимо е началстващия в словото с много обмисляне и изпитване да прави и да говори, с цел благоугаждане на Бога, като длъжен да бъде изпитан и засвидетелстван и от онези, които са му верни”.

И пак [казва]: “Онези от слушащите, които са образовани в Писанията, да изпитват [δοκιμάζειν] казаното от учителите; и онова, което е съгласно с Писанията, трябва да се приема, а онова, което им е чуждо, трябва да се отхвърля; и онези, които настояват на това учение, трябва съвършено да се отхвърлят”. И отново: “Необходимо е всяко слово и елемент [на вярата] да се засвидетелства с боговдъхновеното Писание, за да бъдат узнати добрите и отхвърлени лукавите”.


На третото възражение отговаря св. Иоан Златоуст: “Навсякъде анархията е зло, тя е причина за много беди, безпорядък и ядове. Не по-малко зло е и неподчинението на началстващите. Но може да ни се каже, че има и трето зло, – когато началстващият е зло. И аз видях такова; а това зло не е малко, но е много по-зло от анархията. Най-добре е да не бъдем под никакво началство, [отколкото] от лошо да се ръководим. Защото в [първия случай човек] много пъти е в опасност и много пъти може да се спаси, а този [вторият], винаги е в опасност, защото го водят към пропаст.

ВЪЗРАЖЕНИЕ ТРИНАДЕСЕТО
Някои казват, ето, ние спазваме заповедите на Господа и се причастяваме два и три пъти в годината, и това е достатъчно в наша защита.

На тези хора ще отговорим, че и това е добро и полезно; а да се причастяваш по-често е много по-добре, понеже колкото повече се приближаваш към светлината, толкова повече се осветяваш. Колкото си по-близо до огъня, толкова повече се затопляш. Колкото повече се доближаваш до светостта, толкова повече се освещаваш. Братко, ако си достоен да се причастяваш два или три пъти в годината, ти си достоен да се причастяваш и по-често, както казва и свети Иоан Златоуст, подготвяй се внимателно и не губи това достойнство. При това, какво ни пречи да се причастим? Нашето безгрижие и леност, които ни побеждават и така не се подготвяме колкото е възможно, за причастие.


Не ми казвай, че си постил, а трябва да ми покажеш, че ако си постил, [си постил] според Божия заповед. Понеже ако не е по Божия воля, този пост е по-лош и от пиянство. Защото трябва да гледаме, не само какво правим, но и за какво го правим. Защото направеното по Божията мисъл, дори да изглежда лошо, е много по- добро от всичко; което не се прави по Божията мисъл, дори да изглежда че е добро, е много по-лошо от незаконното. Тъй като нещата не са добри или зли сами по себе си, а решенията на Бога ги правят да са добри или лоши.

* * * 

Затова трябва сега да се причастим, преди да дойде онзи час; трябва да оставим желанията на дявола и човешките обичаи; трябва да вършим Божията воля и подготвени с необходимата подготовка, да се причастяваме често с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос, за да укрепваме в благодатта Божия чрез Светото Причастие; и укрепнали така всеки ден да вършим на земята волята Божия, блага и богоугодна, съвършена, както я вършат и ангелите на небесата. А ако някои ни възпрепятстват, имаме дълг към нашите духовни наставници да ги молим с горещи сълзи на очите до онзи момент, докато ги убедим по всякакъв начин да ни допуснат, така че да се удостоим да приемем обручението на Духа в сърцата ни със съвършено съзнание. И тук и там да се удостоим да славим заедно с ангелите и всички светци Отца и Сина и Светия Дух, в Единната Троица, безграничния и съвършен Бог, в нескончаемите векове на вековете. Амин.

Цялата книга можете да изтеглите на PDF формат тук.

Източник: churchdocs.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s