Винаги съм се питала с какво съветският режим и окупация са по-жестоки от османското владичество например, или от братоубийствените балкански войни и опитите за асимилация на балканските народи едни към други. Зверства и убийства е имало през цялата човешка история. Една особена отличителна черта на съветските зверства обаче е унищожението на самия народ отвътре – българи срещу българи, руснаци срещу руснаци и така за всички народи в страните, които е окупирала Съветската армия.
Много българи не си дават сметка, а и не знаят, че България е била част от Съветската империя, т.е. абсолютно зависима във всяко едно отношение – външна и вътрешна политика, образование, икономика, култура, история, наука (по думите на проф. Николай Генчев). В тази Съветска империя България най-много пострада – тук зверството на българи срещу българи е било във вихъра си. Спомням си думите на журналиста и публицист Христо Христов и на проф. Вили Лилков при една среща с читатели, че съветските кореспонденти по това време са изпращали телеграми до правителството си за нечуваните жестокости на българските комунисти към българските военни – те не са се замисляли дори, че убиват хора, които могат да им бъдат полезни със знанията и опита си при изграждането на бъдеща армия на НРБ.
В България режимът е бил най-жесток и по най-точно спазен съветски модел. Затова когато говорим за събаряне или запазване на паметници, всеки българин трябва да има предвид следното: те са символи на най-голямото зло, сполетяло някога България – обезбългаряването и обезкръвяването на нацията отвътре. Тези грехове са наши, ние ги носим и днес. Дано Бог да ни прости всичко това един ден и да ни помогне да сложим ново начало на България. Това ново начало едва ли ще се случи, ако просто бутнем паметниците, но поне ще е дадена основата за бъдещото ни осъзнаване и покаяние.
Ако ни харесва да гледаме каменните статуи с насочени пушки срещу нас, символи на всички тези зверства и унижения, нека си стоят. Но не искайте промяна, без да премахнете символите на този демонизъм. А те са навсякъде около нас, включително и на челата ни. Понякога си мисля, че точно за този печат на челото се говори в Откровение на св. Йоан Богослов – печатът на безпаметството. Без Бог, без свобода, без памет, без род, без родина, човекът не е човек.
На този черен ден камбаните във всички християнски храмове трябва да бият за упокой.
renetatrifonova.wordpress.com 