Автор: о. Андрей Чиженко
Спомням си, че веднъж, преди десет години, с помощта на съвременните научни компютърни технологии, учените се опитаха да създадат външният земен облик на нашия Господ Иисус Христос, когато Той навършил 30 години. Тоест човек винаги е искал да се приближи към Божественото, да стане боговидец и богоочевидец, да се пресели в тези изумрудени галилейски равнини, за да осмисли в сърцето и разума си Христос и Неговия изкупителен подвиг.
В деня на един от празниците на св. пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан[1], ще опитаме и ние с Божията помощ по пътя на изследването на Свещ. Писание и Свещ. Предание да се приближим към разбирането и усета за характера на най-великия между родените от жена – св. Йоан Кръстител.
Цялото хилядолетно очистване от Бога на еврейския народ, всички поколения, споменати в родословието в първата глава на Евангелие от Матей, фактически са съществували, за да се родят в това очистване на народа двама човеци – Пресветата Богородица и св. Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан. Едната – е Способна да вмести и роди Бога, а другият – способен да Го познае и говори за Него на хората.
Сега, когато християнинът чете църковната новозаветна история, всичко е толкова логично и хармонично свързано, но тогава, на границата между старата и новата ера, в 0 часа, 0 минути и една секунда от Рождество Христово, в езическата тъмнина и в лабиринта на сухите горделиви фарисейски закони, кой би могъл да познае Родилия се, Изтощаващ и Унижаващ Себе Си Бог заради спасението на човечеството? Само пределно чист човек – земният ангел св. Йоан Кръстител. Затова на иконите той често се изобразява с крила. С единия крак Йоан е живял в другия – горния свят, бил е поданик на Царството Небесно.
Животът му започнал с велика радост. Божията Майка и майката на Неговия главен пророк се прегърнали и Йоан Кръстител проиграл от радост в утробата на Елисавета. Предтечата познал Спасителя. Неговият живот започнал с неизказано неизразимо блаженство, с най-великата радост. Тази радост била изпълнена със страдание заради убийството на баща му и бягството с майка му[2], израстването му в дивата пустиня с акриди, мед и власеница (на съвременен език това е като да носиш риза от стъклена вата), суровият аскетичен живот и накрая – хвърлянето му в тъмница и мъченическата кончина.
Според мен, този човек е бил с колосална несломима воля, могъщ и силен характер, който не се покланял на силните на този свят и не търсел компромиси. Неговото дело е било да бъде евангелист до евангелистите, да благовести преди написването на Евангелието за това, че Небето се приближило много близо до земята и в света се явил Бог. Спасителят казва, че Йоан Кръстител не е тръстика, разклащана от вятъра, и не е човек, облечен в мека одежда, а пророк и повече от пророк. И на земята жена не е раждала до тогава такъв велик човек.
С какво е велик? Със силата на вярата в Бога и ревностното, пламенно желание да изпълни Неговите заповеди и да призове и хората към това. За земния човек е пълно поражение животът и смъртта на този дивен светец, който взривил, потресъл Иудея, целят близък Изток, и целият свят навярно със своето учение за Месията. Целият му живот бил беден, без жена, без деца, без богатство. Да, и главата му била отсечена в затвора.
Но за християнина неговият живот е победа. Защото Йоан Кръстител е лястовичка на Христовото Възкресение. Как се пее в тропара на Отсичането на главата на Предтечата и Кръстителя Господен Йоан: „Благовестил си и на затворените в ада Бога, явил се в плът, взимащ греха на света и дарил ни велика милост“.
Утринна звезда, първият лъч на слънцето. Началото на Пасха. Ето какъв е Йоан Кръстител. И не напразно името „Йоан“ се превежда на еврейски език като „Господ се смили“ или „милосърдие Божие“. Ето в какво вярвал Предтечата. Ето на какво учил хората. Както се пее в кондака на празника: „Ридае Иродиада, поискала беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и вечния живот, но временния и суетния“. Ето така Йоан Кръстител възлюбил бъдещият век, защото неговата смърт е животът, който дава Христос. А смъртта, разложението и мъртвостта е в царските зали за пиршества и спални с копринени чаршафи. Затова ридае Иродиада – от закъсняло осъзнаване и разкаяние.
Нашето осъзнаване и разкаяние не трябва да закъсняват. Затова и трябва да разберем, че гонейки властта, парите, положението в обществото и комфорта, престъпваме Божията заповед. Но човекът се е решил на това. И небето е същото, и копринените чаршафи, и сандъците с пари – и смъртта в тях, разложението и черната дупка, която с нищо не може да запълни материалния свят. Само с Бога. И с покаянието, с ревностните трудове за приближаването към Твореца. Трябва не просто като Ирод, да ходим и слушаме, а след това да се угощаваме с целия свят и да играем съблазнителни танци, а да изпълняваме Божиите вътрешни заповеди от сърце.
И изведнъж, след като се принудиш (да изпълняваш заповедите, бел. прев.), пред теб се открива дивният, безкрайният свят на Духа. И в сърцето ти се настанява небесен покой и радост от обръщането в пътя – също безкраен.
Необходимо е само да се захванете за работа, да „смилате“ себе си със строгост, покаяние, спазвайки Божиите заповеди. Важно е да погледнете вътре в себе си, да запретнете ръкави и с Божията помощ да се спуснете от планината на своята гордост, да се възвисите от низините на падението, да изправите кривините на греховете от самооправданието, за да може Св. Дух да влезе в сърцето като в чист съсъд, и да се всели в него, дарувайки живот на човека.
Трябва да запретнем ръкави и да работим над себе си – към това ни призовава св. Йоан Кръстител.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: pravlife.org
[1] Статията е писана за деня на Отсичане на главата на св. Йоан Кръстител и така е упоменато в текста (бел. прев.).
[2] Св. пророк Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от войниците на Ирод, защото не казал къде е синът му Йоан. Това се случва по време на изпълнението на заповедта на Ирод за избиването на Витлеемските младенци (бел. прев.)
renetatrifonova.wordpress.com 