evgeniy-bespalov--486x292

Автор: прот. Алексий Умински

Днес, когато събитията се променят толкова бързо, свещениците се обръщат към нас с утешителни думи. В тези дни, когато са затворени училища, служителите провеждат самостоятелна работа, а ние сме принудени да стоим вкъщи и се боим за здравето на близките си и за нашето бъдеще, ми се иска да попитам: „Господи, Ти виждаш ли какво се случва?“

 Здравейте, скъпи мои!

Помолиха ме да се обърна с пастирско слово в тези печални дни на Великия пост, които днес за нас, всички християни по света, станаха истинско изпитание. Имам предвид не само християните, живеещи в Русия, а и в целия свят.

Много наши братя се оказаха в такива условия, когато храмовете са закрити, не се извършва богослужение, миряните не могат заедно със свещениците да участват в тайнствата. И това действително е голямо изпитание за нашата вяра и нашата Църква.

И въпреки това, очевидно е, че в условията на опасност от зараза с коронавирус, ние, както и всички разумни хора, трябва да бъдем максимално предпазливи и внимателни. Да спазваме всички необходими условия и предписания, за да не станем ние самите разпространители на тази болест.

Преди всичко, като християни трябва да се замисляме и за тези хора, които в голяма степен са изложени на опасност от това заболяване. Заради това и правителството на страната, и управлението на града се обърна към възрастните и към хората с хронични заболявания – тези, които не се чувстват достатъчно силни и здрави – да спазват необходимата карантина и самоизолация. Това засяга и посещенията в нашите храмове, нашите богослужения. За всички нас това е тежко изпитание: да се лишим от богослужение, от Евхаристия. Но от друга страна, ние трябва да помним думите, с които се обръща към нас апостол Павел в своето съборно послание: „Вие сте род избран, царствено свещенство“ (1 Петр. 2:9). С това той показва, че всеки християнин, независимо дали носи йерархически чин на презвитер или епископ, е йерей Божий – и мъж, и жена. А това означава, че му е дадена благодат от Бога да извършва своето богослужение: да се моли на Бога в домашна молитва, в своята домашна Църква.

Буквално преди няколко часа говорих и със своите добри приятели, които живеят в Светите земи, в Израил. И днес видях много тъжно видео, на което се затварят и запечатват дверите на храма на Гроба Господен. Християните в Светите земи дълбоко преживяват това на Велика събота, в деня, който традиционно е така важен за всички християни по света, за да получат даровете на Благодатния огън, който според преданието слиза този ден на Гроба Господен. Но ето – храмът е затворен. Затворени са всички храмове, богослужения не се извършват. Мой добър приятел каза нещо удивително: „Ние сега се учим да бъдем малка Църква“. Колко хубаво го каза! Семейството, което се оказа без възможност да посещава храма, днес наистина се учи да бъде Църква.

Всеки от нас трябва да се научи на тази удивителна наука, която ни се струваше по-рано нещо обичайно – отворени храмове, достъпно богослужение, Литургията се извършва редовно, в неделните дни, на празници. Много християни свикнаха с това, сякаш нищо не зависи от нас. Който иска, идва в храма, който не иска – не идва. Ако искаш, ще се приготвиш за причастие, ако не искаш – няма. Много от нас не разбираха особената ценност на това в нашия живот – църковен, духовен и молитвен. До този момент. И ето, днес се оказва, че този час настъпи.

Настъпи моментът на осмисляне: какво значи за мен молитвата? Какво означава за мен Църквата? Какво е това богослужение? По какъв начин в богослужението може да се участва в условия на карантина, когато сме затворени? Ние знаем за такъв подвиг на християни и монаси, които са влизали в затвор, защото именно там се научават да чуят, да почувстват Бога и да Го познаят.

Настъпва такъв момент, когато у нас се появи неочаквана възможност по друг начин да погледнем на нашата религиозност, на отношението към храмовата молитва, към нашата лична молитва и към богослужението.

Още веднъж искам да напомня думите на ап. Петър, които се отнасят за всеки от нас: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити“ (1 Петр. 2:9).

Ние сме Църква не само тогава, когато се събираме заедно на молитва в храма, не само, когато отиваме на неделната служба, когато изпълняваме някакви религиозни предписания, свързани с поста. Ние сме Църква затова, защото ние сме Тяло Христово и защото ние Му принадлежим на всяко място, във всяко време, защото сме Негов род, избран от Него.

Затова днес искам още веднъж да се обърна към всички православни християни: нека да се учим да бъдем Църква. Нека да се учим да бъдем смирени, търпеливи, внимателни, предпазливи. „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри“ (Ефес. 5:15) – казва св. ап. Павел.

Наистина, ние трябва да бъдем внимателни. Да не дава Бог, но всеки от нас във всеки момент може да стане източник на болест за по-слабия, за човека, който може да не я понесе. Затова думите, обръщението към всички хора и към нас, християните е – ние по възможност да се въздържаме от посещения на многолюдни събрания, многолюдни богослужения, и да извършим свои богослужения вкъщи. Например, когато у нас почти всичко е затворено, много хора не ходят на работа, времето е прекрасно, можем най-накрая да започнем да четем Свещ. Писание, да се задълбочим в словото на Евангелието. Просто да вземем и да видим какви текстове от Стария завет се четат на всекидневните служби. Това можем да разберем от църковния календар и да ги прочетем, участвайки в богослужение у дома.

В сряда, на 1 април можем вкъщи молитвено, дълбоко и внимателно, без да бързаме, като вникваме във всяка дума, да прочетем покайния канон на св. Андрей Критски в деня на св. Мария Египетска. Ние имаме възможност да четем канона в различни варианти – и на църковнославянски, и в превод на руски (български, б. прев.), за да бъде разбираемо. Можем и в най-близката събота с истинска вяра и любов да изчетем акатист към Божията Майка. Нищо не ни пречи да извършваме всекидневните богослужения у дома.

И разбира се, всеки има възможност да покани у дома си свещеника, за да участва в домашната молитва, да се причасти заедно със семейството си или отделно от него със Св. Христови Тайни,  да участва в тайнството.

Аз още веднъж се обръщам към вас. Нека се грижим един за друг, да се обичаме, да чуваме предупрежденията, които се отнасят към нас. Ние правим това, не защото нашата вяра е слаба. Ние просто изпитваме нашата вяра – колко е силна, доколко имаме способност да бъдем Църква в такива условия. И по възможност, като спазвате всички мерки за безопасност,  не напускайте дома си без особени причини! Господ да ви пази!

 

Превод: Ренета Трифонова

Източник: pravmir.ru