Sant'apollinare_in_classe,_mosaici_del_catino,_trasfigurazione_simbolica,_VI_secolo,_10_giardino_(con_restauri)_1

Прот. Стефан Ляшевски 

Към първа част

Втора част. Астрономическият период от историята на земята

Първият ден на творението

„И рече Бог: да бъде светлина…

и отдели Бог светлината от тъмнината…

Биде вечер, биде утро – ден (йом) един“.

(Битие 1:3-5)

Светлината е първооснова на цялото мироздание. Първичната светеща мъглявина, разпростряна по необятната вселена – това е този първоизточниик, до който се простира човешкото познание за началото на света. Какво е имало до неговата поява и откъде се е появила тази светлина, защо излъчването е имало толкова висока температура – за това човешкият разум безмълвства, защото източник на светлината е непостижимият Бог.

В това излъчване, където температурата е над 15 000 градуса, всички химически елементи се намирали в газообразно състояние. Остатъците от такъв светещ газ още съществуват в газовия пръстен на нашето слънце, а редица видими звезди – слънца, като Сириус и други, и досега се намират в сгъстено газообразно състояние.

Тази светлина, равномерно разпростряна по цялата вселена, се задвижила от творческото Божие слово. Светлината се сгъстявала в милиони отделни светила и те започнали да се въртят около своята ос по орбита, изхвърляйки от себе си отделни маси сгъстено вещество, подложени на същите закони на движението. Така били създадени слънчевите системи, влизащи в състава на Млечния път и слънчевите системи, съществуващи във вид на отделни мъглявини (като Андромеда и др.), от които съвременната астрономия наброява около 80.

Вселената е необятна и колкото повече се разширява човешкото знание за света, толкова по-необятни простори се откриват за новото познание  и толкова по-далеч се отместват границите на непознаваемото. Непознаваема е самата природа на светлината, сложна с механиката на електроните в атома, в зависимост от неговото физическо състояние – твърдо, течно или газообразно. „Светът е енергия, – казва философът Освалд – превръщане на материята в енергия и унищожаване на материята. Разцепване на атома.“

Много от това, което се е знаело само от небожителите, сега става достояние на човешкия разум, за да участва  и той в прославянето на Премъдрия и Всемогъщ Творец, както правели Ангелите, когато Господ сътворил първосъздадената светлина. „Да бъде светлина, – казал Бог, – и отделил Бог светлината от тъмнината“. Какво означава това?

В междузвездното пространство мракът е подобен на нашата нощ и в него звездите се губят като светещи точки. Но първоначално това междузвездно пространство е било изпълнено със светеща мъглявина и едва при образуването на звездните светове, светлината се отделила от тъмнината.

„Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ“ (Бит. 1:5). Тук думата „ден“, пророкът употребява, разбира се, не в смисъл на 24-часовия астрономически ден, съществуващ само на Земята. Тогава по цялата вселена не са съществували нито философски понятия, нито такова езиково богатство, с които да се изразят тези понятия и затова всичко е било предавано чрез символи.

Нека не ни смущават началните два стиха на първа глава, където се говори за небето и земята преди сътворяването на света, споменат едва в третия стих. Първите два стиха са това, което на съвременен език трябва да се нарече епиграф и те трябва да се поставят в десния ъгъл, а не в редовете на текста. Но „епиграф“ е понятие от нашето съвремие и едва ли някой би го изисквал от древните преписвачи. За епиграф служат следните стихове:

„В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“ (Бит. 1:1-2).

Те са като заглавие – това, за което пророкът ще разказва по-нататък, т.е. за небето и земята. Че това е само епиграф може да се съди от по-нататъшния текст. В седми стих се говори така: „И създаде Бог твърдта… Твърдта Бог нарече небе“ (Бит. 1:7-8). Следователно небето (звездните светове) е било създадено след светлината, за която се говори в третия стих.

За тъмнината се споменава, че след създаването на светлината: „отдели Бог светлината от тъмнината“, така, че „тъмнината… над бездната“ не е могла да съществува преди образуването на тъмнината и отделянето й от светлината. Същото се отнася за земята и водата.

Така стигнахме до извода, че първите два стиха са епиграф към първата глава на книга Битие, където пророкът предварително обявява за какво ще разказва: за небето, земята и за Бога, сътворил всичко това. Така първият ден, това е денят на сътворяването на първоосновата на всичко – светлината.

Вторият ден на творението

„И създаде Бог твърдта…

Твърдта Бог нарече небе…

Биде вечер, биде утро – ден втори“.

(Битие 1:7-8)

Пълният текст се чете така:

Стих 6: „И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода“.

Стих 7: „И създаве Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта“.

Стих 8: „Твърдта Бог нарече небе“.

Съвършено ясно е, че тук не става дума за обикновена вода, но очевидно на езика на онова време се изразява друго понятие (както думата „йом“ означава ден и период), иначе повествованието не би имало логически смисъл. Ако ставаше дума за облаци, то това не е вода, пък и по какъв начин небето би могло да бъде насред водата и да отдели вода от вода? Не трябва да забравяме, че книга Битие е преписвана много пъти, много десетки пъти. Първият й препис, по който е направен гръцкият превод, се отнася към III век пр. Р. Хр., т.е. хилядолетие след нейното написване. Възможно е изразът „вода над твърдта“ да трябва да се разбира в смисъл на световен ефир, затова от дадения текст ние вземаме само неговия основен смисъл – създаването на твърдта или небето, т.е. вселената, космоса, звездните светове.

Нашето светило – Слънцето и всички планети, които се въртят около него в една посока по една орбита, съставят Слънчевата система. Най-големите от тях като Юпитер, са покрити с тънка кора и изстинала магма. Средните по големина, наполовина изстинали и с твърда кора като Марс, Венера и Земя, са запазили атмосферния слой около себе си. А малките са успели съвсем да охладнеят в студеното пространство и нямат около себе си атмосфера, която всъщност се е разпръснала в това световно безвъздушно пространство. Затова, на повърхността им няма нито вода, нито органичен живот, както няма на Меркурий и на спътника на Земята – Луната.

Наистина, това е строен хор от слънчеви светове в своето хармонично движение. Великият отец на Църквата св. Йоан Златоуст пише: „Църквата Христова става в полунощ, ставай и ти, и съзерцавай звездния хор и прославяй величието на Създателя“.

По времето на св. Йоан Златоуст още не са познавали величествената нощна картина на слънчевите светове. Пред нас тя е открита, но ние познаваме и тези неоспорими  факти извън известните закони на физиката, пред които човешкият разум се оказва в задънена улица. Например, спътниците на Юпитер се въртят в посока, обратна на въртенето на самия Юпитер, а един от спътниците на Сатурн се върти перпендикулярно на въртящия се около него пръстен, т.е. през неговите полюси. Силен е Творецът да сътвори непостижими чудеса, за да познае човекът, че съществува свят на висши свръхестествени закони – свят на чудесата.

Геоложкият период от историята на земята

Ще пристъпим към изложението на главите, непосредствено свързани с геологията. Длъжен съм предварително да заявя, че не пиша курс по историческа геология и моята задача е само да илюстрирам геоложките картини от „дните“ на творението.

Ще се постарая да съсредоточа цялото си внимание на фактите, които имат пряко отношение към библейското повествование и ще се спра особено на онези моменти, които изглеждат противоречащи на богооткровеното учение, като например, въпросът за четвъртия ден на творението. Преди да прочетем следващите глави, необходимо е внимателно да разгледаме синхронизираната схема на геоложките периоди на творението.

Предшестващите глави бяха посветени на астрономическия период на земята, а следващите ще разкажат за нейния геоложки период. Преди да разгледаме всеки ден поотделно, много уместно ще бъде да направим кратък обзор на главните етапи от развитието на земята и населяващите я организми.

Историята на земята от появата на органичен живот на нея до появата на човека, се разделя на три големи периода – ери, рязко отличаващи се една от друга и носещи следните названия:

Според геологията Според Библията
Палеозой – древен живот От трети до четвърти ден
Мезозой – среден живот Пети ден
Неозой – нов живот Шести ден

Най-големят от тях по време – Палеозоят, понякога се дели на две части: ранен и късен Палеозой, тъй като астрономическите, геоложките, климатичните и флористичните условия на тези два периода рязко се отличават един от друг. Към първия спадат: Камбрий, Силур и Девон, а към втория – Карбон (каменовъглен) и Перм.

Ранният Палеозой съответства на третия ден на творението, а късният – на четвъртия. Мезозоят от началото до края съответства на петия ден, а Неозоят – на шестия, като съвременният период започва от появата на човека и продължава до наши дни – това е седмият ден, когато „… Бог… си почина от всичките Си дела…“ (Бит. 2:2). Тогава и в природата се възцарява статично състояние и развитието на видовете спира.

Както вече отбелязахме, дните на творението са охарактеризирани в Библията с появата на едни или други организми и само в четвъртия ден изобщо не се говори за никакъв органичен живот, било то растения или живи същества, а само за установяването на астрономически закони за земята. Тогава би могло да се упомене за малкия свят на амфибиите, за панцерните, двойнодишащи риби, но пророкът говори само за обитателите на морето и сушата, които са били известни по това време, а не за измрелите в предишните геоложки периоди.

Ако анализираме еврейския, т.е. оригиналния текст от първа глава на книга Битие, то под „животни-влечуги“ (Бит. 1:21), което се чете „церец нейем гайо“, трябва да разбираме създаването на най-низшите животни.

Церец (от „церец“ – пълзя, гъмжа) означава нещо пълзящо, гъмжащо, т.е. някакво множество малки същества, като червеи и други подобни.

Пророкът започна описанието на живите същества направо с големите риби: „И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни и влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им“ (Бит. 1:21).

С кратки сбити фрази той говори и за шестия ден, като за ден на появата на зверовете и животните. Не е чудно, че не се споменава нищо за дребните обитатели на морето през Камбрий и Силур, за двойнодишащите риби през Девон и Карбон, а също и за гигантските насекоми на Карбон, за които Моисей изобщо не споменава в своето повествование. Всичко това е било пропуснато, тъй като целта му не е била да напише научен трактат за произхода на видовете. Той дава само общите етапи от развитието на животинския свят, за да може човекът с неговия божествен разум сам да разбере в свое време всички подробности за миналото на Земята и да помни, че само Бог ми могъл да открие на Моисей тази тайна, скрита до време в недрата на Земята.

Следва трета част

Превод: Ренета Трифонова, Иванка Софронова

Редактор: Веселин Митев

Източник: Прот. Стефан Ляшевски „Сътворението на света и древното човечество според съвременните научни открития“, София, 2000. 

Издание на храм „Св. Йоан Предтеча“ – гр. Габрово, 2000 г.