
Фьодор Лудоговски
И тук много вече писаха, че случващото се с Навални е архетипна и евангелска история. Истината, редът на събитията у нас са малко по-различни: отначало – смърт и възкресение, а после – тържествено пристигане в столицата, арест, съд и в най-близко време се очаква слизане в ада.
И тук си спомням „Похвално слово за Пасха“ на св. Йоан Златоуст, което в православната богослужебна традиция е прието да се чете на Пасха. Значителна част от това слово е посветена на разрушаването на ада: „Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!“ Огорчи се, защото биде обезсилен! Огорчи се, защото биде посрамен! Огорчи се, защото бе умъртвен! Огорчи се, защото бе провален! Огорчи се, защото е окован! Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше! „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ [Ос. 13:14, Koр. 15:55].
Разбира се, съпоставката на Навални с Иисус е крайно рисковано нещо. Но ми си струва, че личността в някакъв смисъл тук не е толкова важна. Важна е тази мощ, почти мистическа, която стои зад тези събития. От изток Кремъл постоянно го заплашва шаман, от запад се връща безименен блогър. И ето, сега този блогър, Алексей Анатолиевич Навални, мой земляк и връстник, се готви за слизане в ада. Може би, това е същото събитие, този повратен момент, след който всичко ще се промени? Може би, оказал се в постсъветски гулаг, Навални ще го разруши отвътре?
Изглежда, че нищо не предвещава такъв изход. Напротив, много добре е известно, че лагерът е пречупил много мъжествени и достойни хора. Но кой знае какво ще се случи? Някои събития е невъзможно да бъдат предсказани и предвидени. От друга страна, християните (и не само те), помнят думите от Писанието: „Силата Ми се в немощ напълно проявява“. Но да понижим малко нивото на патоса и да слезем на земята – да кажем няколко думи за личността.
Да, Навални не е човек от моя кръг. Да, очите му са такива едни оловни. Да, аз не мога да представя доказателства, че той няма някакви задкулисни договорености с някакви от върхушката на Кремъл. А ако говорим за поста президент, то лично аз смятам Юлия Галямина за най-добрия кандидат.
Но. Аз виждам каква жена има той. Виждам, как Алексей гледа Юлия. Виждам какви са децата им. Виждам какво е семейството им. Лично на мен това ми говори много. Не знам какъв е Навални. Но знам, че ако го обича и поддържа такава жена като Юлия, то той е добър човек. И затова пожелавам здраве, свобода и дълъг живот в прекрасната Русия на бъдещия Алексей, на Юлия и на всички роднини и всички, които сега се борят не само за Навални, но и за самите себе си, за своето бъдеще!
Източник: Блогът на Ахил