Архим. Вартоломей

Вече сме пред дверите на св. Четиридесетница, които са широко отворени и ни приканват да влезем. Започва най-всеобхватният период на духовната борба за християнина. Но каква е духовната борба? Защо християните се борят? Какво иска да постигне и трябва ли да води тази борба християнина? Защо трябва да постига това, към което се стреми, точно по този начин? Последната неделя на Триода е едновременно и вход към светия пост. Днес ни се напомнян за изгонването на прародителите от рая.Защо трябва да си го спомним точно сега

Защото това напомняне ни дава повод за духовната борба. Да си спомним къде сме били и какво сме загубили. Да си спомним причината за изгонването от рая. Да си спомним за пропуснатата възможност. Причина за изгонването беше неподчинението на Божията заповед, а изгубената възможност беше една дума, която не беше чута, въпреки шансът, който Бог им даде: Прости! Те не се извиниха на Бог за грешката си, а вместо това се уплашиха от Него и се скриха. Те се скриха от страх, защото Го забравиха в момента на греха. Но Кого забравиха? Твореца си. Този, с Когото разговаряха ежедневно, Който им правеше компания, Когото познаваха и Чийто глас им бе близък. В момента на своята слабост, вместо да изтичат при Него и да се извинят, те се скриха от страх.

Заради едно „прости ни“ раят беше изгубен. Божията любов не напусна човека, въпреки отстраняването му от Него. В крайна сметка човекът е създаден да живее в рая, да живее близо до Бога. Това е целта на усилието и на духовната борба: завръщането в рая, в общение с Бога. Това обаче не е лесна битка. Необходими са усилия, търпение и постоянство. Следователно постът е духовната борба на християнина. Това е усилието, което той полага, за да се подготви, да изглади характера си, да започне да обича, да не забравя Бога, да изпълнява Неговите заповеди, да се научи да прощава и да иска прошка. Само тогава той ще бъде готов да се върне на мястото си, в рая на спокойствието и радостта.

Нека прошката и прощението се превърнат в начин на живот, в наше ежедневие. Думата „прости“, заради която е изгубен рая, нека се превърне в ключ към дверите на рая, като превърнем този благословен период, както и всеки момент от живота ни, в едно безкрайно прощение. Благословен пост!

+ архим. Вартоломей, игумен на св. обител Есфигмен

Привод: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител