Кръстопоклонна неделя в Църногорския манастир

Ренета Трифонова

Приемането на св. Причастие е акт на съединяване на човека с Христос, целта на което е обожението на човека. Това е дарът на Христовото разпятие на Кръста и смисълът на всяка една Евхаристия. А здравето и изцелението, не е това, което по човешки разбираме ние – излекуване от болестта, а е очистване и изцеление от греха. Грехът е начало на смъртта и заради това приемаме причастието, за да избегнем духовната смърт и да оживеем в Христа. Това е първото възкресение, за което ни говори св. Йоан Богослов. А телесното здраве може да е терапевтично следствие, а може и да не е; каквото Бог реши.

Причастихме се днес и се съединихме с Христос. „И вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20). Или както пише св. Йоан Златоуст в една от причастните молитви, св. Дарове са за освещаване, просветление, здраве, за умъртвяване на страстите, за спазване на заповедите, за умножаване на благодатта и за придобиване на Божието царство. Св. Йоан Дамаскин добавя, че св. Дарове са „залог за бъдещия живот и царство“, а св. Симеон Метафраст пише: „Направи ме свое обиталище – само на Духа, да не бъда обиталище на греха“. Причастяваме се, за да обновим, преобразим и обожим своята паднала човешка природа, защото не можем сами да сторим това, освен чрез Въплътения, Разпнат и Възкръснал Богочовек“.