Прот. Алексей Умински

Гняв, грубост отправени към  познати и съвършено непознати хора – изглежда, че това се превърна в норма на общуване в социалните мрежи. Увеличи ли се агресията в обществото? Или обратното, прелива в интернет, излизайки от рамките на реалния живот? Какво се случва с нас, защо разделяме всички по лагери, групи на „свои“ и „чужди“? Правмир публикува видеозапис от 2013 г. с прот. Алексей Умински. Повод даде случаят с телеканал „Спас“, чиято редакция се извини след грубостите към отец Андрей, изречени в ефир (тук).

Имам чувството, че нивото на агресия не се е понижило. Агресията е подобна на вълна. За нея са необходими причини, за него винаги се търсят и винаги се намират някакви обекти. Агресията в обществото винаги се разпрострира, пренаправлява от едно русло в друго. Възниква обект на някаква ненавист, което значи, че трябва агресията да се отправи в тази посока.

Когато нивото на агресията достигне такава степен, тя изригва навън вече върху конкретни лица. Тогава хората просто започват да се унищожават един друг, по най-зверски, безчовечен начин. После това отминава. Агресия в нашето общество има винаги, защото тя не се лекува. Никой не е загрижен обществото да се излекува от агресията.

Агресивното общество е много удобно, лесно управляемо отгоре. Само да се намери обект на агресията. В държавен мащаб тя може да бъде много „полезно“ нещо. Заразява хората, прави ги в тълпа, лишава ги от личностно съзнание и го превръща в колективна несъзнателност.

И човек носи със себе си този начин на мислене в Църквата.  Такъв живот е много удобен. Неотдавна четох посланието на апостол Павел, в което пише тези думи: Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. (Гал. 1,11–12). Тези думи са много важни за това, с какво се занимаваме ние, християните, и че в него няма нищо, измислено от човека.

Евангелието е много неудобна книга, тъй като тя не позволява на човека да живее в такива парадигми, в които само може да съществува агресията – „свой-чужд“, „приятел-враг“, „близък-далечен“. Ако това беше човешка книга, както много други религиозни книги, тогава врагът щеше да бъде обозначен. „Приятелят“ и „врагът“ щяха да бъдат задължително описани. Щеше да бъде посочено ясно – кой е наш, кой е чужд, и какви са параметрите на „нашия“; кои могат да  ни помогнат, с кои трябва да служим, с кои трябва да споделяме, и кой е този, с когото не бива да се споделя, кой може да бъде измамен и кой трябва да бъде унищожен. 

Евангелието е тази книга, която не дава на човека човешки начини да храни своята агресия и да я умножава. Въпреки това, човек често идва в Църквата, без да бъде преобразен или живее с идеологеми, с идеология вместо с жива вяра. Идеологията винаги е нещо човешко, а християнската вяра не е човешка, тя е дар Божий, дар на непостижимия Бог, станал Човек. Много неудобно е с такава нечовешка религия да имаш работа, и затова постоянно възниква желанието да се подмени християнската вяра и Евангелското благовестие, с християнска идеология.

Там, където се появява идеологията, дори под знака на християнството, православието, каквото и да е, там веднага се появяват врагове – на тази идеология, на тази вяра – врагове на Църквата.

Има много врагове: и да не искате, веднага ще се намерят. Но тази агресия, която би могла да бъде изцерена с Христовата милост, с любовта Христова, с нашето покаяние, с нашата промяна, не се изцежда като някаква отрова от човека. Напротив – изведнъж тази агресия придобива свой благ смисъл, става благо, придобива сила, защото тя може да се използва против общия враг. Тогава той не изчезва никъде, а просто ще се нарича с друго име.  

Имаше класови врагове, имаше врагове на народа, и в Църквата също се появиха веднага такива врагове – тези, които са чужди, не са свои, които по всяко време можеш да отстраниш.

Един е фундаменталист за теб, а ти за него си либерал. В такъв момент хората изпитват толкова много „любов“ един към друг, че са готови да произнесат отвратителни, мерзки проклятия и прякори, забравяйки за това, че се причастяват от една Чаша.

Те дори питат: „А може ли с такива от една Чаша да се причастяваме?“ Могат ли хората, ако не ни харесват, въобще да бъдат християни?“

Така че тази агресия може да съществува в Църквата по един забележителен начин – като се излива в агресивна и злобна проява на своята вяра, която уж има блага цел – да защити нашите светини.

Видяхме как миналата година цялата тази страшна, греховна агресия изведнъж започна да се разбира от някои хора като начин за защита на вярата, като християнско поведение.

Напомням ви, че завещаното ни Евангелие не е човешко, там няма идеология. Това означава, че и в Евангелието няма място за агресия, затова в обществото може да я изцери само християнинът, който има възможност дори да обикне своя враг, дори да не отговаря на удара с удар, а на ненавистта – с ненавист. Ние имаме такава възможност.

Бихме могли да дадем на този свят пример за това, как да се излекува агресията, но за съжаление, все още не сме.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Правмир