Ренета Трифонова

Изгонването на свещениците, монахините и останалите жители на Средноуралския манастир повдига един въпрос, който е важен не само за всяка правова държава, но и за всяка поместна църква. Въпросът за отношението на властта към нейните граждани и техните човешки права.

Изселените от манастира бяха последователи на един бивш милиционер с провинения, лежал в затвора, след това станал монах, „одиозна“ личност, превърнала се в гуру, човек със съмнителна за игумен на манастир биография, за който се оказа, че е прилагал психическо и призовавал към физическо насилие над хората, които са му повярвали.

Сергий Романов премина църковен съд, беше осъден и низвергнат, а сега лежи в ареста, тъй като срещу него се водят дела.

Акцията обаче на специалните части, с които са изведени хора от манастира, без дори да им бъде позволено да вземат личните си вещи, е акция на пълно своеволие.

Няма решение на съда, с което по законен начин тези хора да бъдат принудени да напуснат манастира. Оказва се, че такова решение ще бъде взето едва след като бъде разгледан искът на прокурора за принудителното изселване на жителите на манастира, който ще се разглежда на 11 май в 14:30 ч. (тук).

Престъпленията на Сергий Романов не засягат автоматично хората в манастира, освен ако те не са били негови съучастници, за което подлежат на разследване и съд.

Пропуска се една важна подробност – голяма част от жителите на манастира под игуменската „опека“ на Сергий Романов, са всъщност негови жертви. След психическия и физически тормоз, хората там се нуждаят от медицинска и психиатрична помощ, а държавата и Църквата трябва да се погрижат те да получат такава, след което да се реши тяхното по-нататъшно пребиваване.

В портала „Кредо“ излезе информация, в която се казва, че освен, че са незаконно изселени от манастирските сгради, хората не са били допуснати да вземат оттам и личните си вещи. Властите са обещали, че от 15 до 18 април ще гарантират достъп до жилищата на изселените, затова в следобедните часове на 15 април, около 50 монахини са пристигнали при портите на манастира, но са били пуснати само 8 монахини с писмено заявление, разделени на четири групи по две (тук). Всяка двойка монахини е придружена от група, състояща се от един висш съдебен изпълнител, двама служители на вътрешното министерство и четирима полицаи.

На монахините е било забранено да вземат стари книги и икони, дори и тези, нарисувани в иконописната работилница на манастира. Според властите, епархията е собственик дори на личните икони на притежателите им, въз основа на стойността на всяка икона. 

На монахините също е забранено да изнасят храна, дори и тази, предназначена за тях. Една голяма част от продуктите вече са били развалени заради варварското отношение на силите за сигурност.

Подозрителен е фактът, че няма координация в действията на правоохранителните органи, а самите техни служители цитират липсата на ясни инструкции. Участниците в акцията казват, че въпреки определените три дни, обещани по-рано, на 16 април в 22:00 ч. Екатерининбургска епархия на РПЦ става собственик на манастира и всичко, разположено на неговата територия.

Или както написа юристът и адвокат Евгений Москаленко (тук):

„Нека днешният ден да ви бъде за урок. Много е показателен фактът, че в духовния център на монархизма (в какъвто се превърна вашият манастир), се прояви актът на волята на един човек. Самодържавието триумфира в най-традиционната си форма, при която съдилищата вземат всякакви, включително и престъпни решения, а полицаите са готови да изпълняват безропотно волята на неконтролируемия монарх и няма какво да ги спре“.

Това е урок за всички нас. Може в една „православна“ държава малки и големи да изучават „Основи на православната култура“, дори да учат предмет „Християнство-Православие“ от началния до последния клас, но ако властта не спазва законите, които сама е приела и утвърдила, всеки един от нейните граждани е потенциална жертва на всеки следващ самодържец.

Това е урок и за християните, които смятат, че православието може да бъде монархическо, консервативно и всякакво друго. Всяко православие, зависещо от княза на този свят, рано или късно попада в неговите лапи. Трябва по-често всички християни да четат „Великият инквизитор“ и творбите на Достоевски, където са описани корените на тези днешни събития, и да спрат да се надяват на силите на този свят. Всеки следващ подобен случай ще доказва едно и също – че Църквата и държавата са две отделни реалности. Или както казва Сергей Чапнин: „С лоялна Църква държавата води един разговор, а с нелоялна – друг“.

В заключение може да се каже, че „ковид-дисиденството, конспирологията и магическият фундаментализъм“ (според описанието на Чапнин), продължават да вземат своите жертви, включително и у нас. Или на „достоевски език“ – „чудото, тайната и авторитетът“, продължават да заслепяват очите ни, а тежестта на свободата и готовността да я предоставим някому, се заплаща скъпо и прескъпо.

Да, християните определено трябва по-често да четат Достоевски.