В „Музея на изкуствата на Каталуния“ в Барселона е изложен великолепен романски олтар от църквата „Санта Мария де Авиа“, посветен на св. Богородица. Той е разделен на пет отделни пространства, върху които са нарисувани с темпера икони, отделени чрез рамки от релефи в сложна плетеница от грунд върху дърво с размери 105/175 см.

Централната икона е на св. Богородица на трон в цял ръст, докато двете странични пространства са по-широки, разделени вертикално на още две други пространства, всяко от които изобразяващо определени житийни сцени от живота на св. Богородица.

На централната икона е изобразена Божията Майка, държаща Младенеца в скута си, с два ангела в двата ъгъла на иконата. Мария е в дреха в червено и синьо с флорални мотиви – облекло, което се появява и в останалите сцени. Младенецът, седнал в скута Ѝ гледа надясно и благославя с дясната ръка, в която вероятно е имало и някакъв предмет, който не е известен, тъй като вече не се забелязват белези от него.

В горната част на лявата страна са нарисувани две сцени под полукръгли сводове, разделени от тънка стилизирана колона. Първият е на Благовещение със св. Богородица и архангел Гавриил. Вторият изобразява срещата и прегръдката между св. Елисавета и нейната братовчедка Мария.

На същото ниво, от дясната страна виждаме сцената с Рождението на Иисус. Богородица седи с Младенеца в люлката, покрита с платно, а св. Йосиф Обручник е до нея. Зад люлката са фигурите на животните – осел и вол.

В долната част на лявата страна е изписана срещата на тримата влъхви Гаспар, Балтазар и Мелхиор, които са с корони и държат пред себе си даровете за Младенеца.

Накрая, долу вдясно виждаме сцената на Сретение Господне – представянето на Иисус в храма. Симеон Богоприемец държи Детето и Го връща на Майка Му, която Го приема в ръцете си. Сцената завършва с пророчица Ана, която стои отдясно от Богородица, и неидентифицирано лице вляво от сцената, което пази трите гълъба, които семейството на Младенеца носи като дар за храма според обичая.

Иконата е изписана между 1170 и 1200 г. сл. Хр. и се счита за дело на „Майстора на Авиа“, за когото е известно, че е направил друга подобна икона за енорията на Сан Садурни де Ротгер, която в момента се намира във Ватиканския музей. Стилът кореспондира с малко по-късна живопис от строго романската (виж тук), отнасяща се до т.нар. византийски или итало-византийски стил, характерен с липса на йератизъм  в някои от фигурите и с асиметрия в детайлните композиции. Преобладаващите цветове са червено и тъмносиньо, а второстепенните – в зелено и жълто.

Източник: arte-paisaje.blogspot.com