Мозайка от храма на манастира Осиос Лукас във Фокида, Гърция от 30-те години на XI век

Иконографията на Сретение Господне се е установила въз основата на повествованието на св. ев. Лука (Лук. 2:22-39). На иконите, фреските и миниатюрите основните действия са предаването на Младенеца от Богородица в ръцете на Симеон,наречен Богоприемец. Зад гърба на Божията майка се изобразява св. Йосиф Обручник, носещ в ръцете си два бели гълъба, а зад гърба на праведния Симеон стои пророчица Анна, която е била заедно  с него в храма.

В миналото при юдеите жената, която ражда дете, се е считала за нечиста в продължение на четиридесет дни. През това време е трябвало да се принесе в храма жертва за очистване – едногодишно агне или млади гълъби и гургулици. Разбира се, непорочно заченалата и родила Бога Дева Мария не се нуждаела от никакво очистване, но заради своето смирение Тя следвала установените правила.

Когато светото семейство влязло в Йерусалимския храм, било посрещнато от праведния старец Симеон. По предание, той бил в числото на Седемдесетте преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки език, които са работели по заповед на египетския цар Птолемей II Филаделф.

Миниатюра от ръкопис с Евангелските четения от манастира Дионисиат на Света Гора от края на XI век

Жребият на Симеон бил книгата на пророк Исая. Превеждайки я, той стигнал до думите: „Ето, Девицата  ще зачене и ще роди Син” (Ис.7:14) и се усъмнил в това, възможно ли е девица, която не познава мъж, да роди син. Симеон искал да поправи думата „девица” в книгата на „млада жена”. В този момент му се явил ангел и му възвестил, че Симеон сам ще се удостои да види изпълнението на тези пророчески думи. При завръщането си от Египет, Симеон живеел в Йерусалим, очаквайки идването на „утешението Израилево” и заедно с него и края на своя живот. Старецът станал символ на целия ветхозаветен народ, смисълът на многовековната история, която се състояла в подготовка на срещата с идващия Месия. В  иконата на Сретение Господне почти нищо не показва свещеният сан на Симеон – дългата падаща дреха прикрива неговите боси нозе до глезените. Както подобава на назорей, главата му не е покрита и косите му са дълги.

Богословският смисъл на празника е срещата между Стария и Новия Завет, което е отразено и в иконографията: Божията Майка и Йосиф обикновено се изобразяват отляво в движение на дясно, а праведните Симеон и Анна се изобразяват от дясно на ляво. Там, където те се срещат, Божията Майка предава Богомладенеца в ръцете на Симеон и той Го взема на ръце, покрит с пелени, както се приема Велика Светиня. Праведната Анна се изобразява със свитък в ръка. Младенецът обикновено е облечен с къса ризка, която не покрива нозете му.

Сретение Господне. Миниатюра от Менология на византийския император Василий II – най-древният от съхранилите се илюстрирани сборници с жития на светиите. Ръкописът е от XI век и се съхранява в библиотеката на Ватикана

На много икони на Сретение на сградите може да се види червена завеса, която напомня за устройството на старозавентия Йерусалимски храм. Тя е отделяла входа от Светая светих.

В иконографията на празника може да се видят два варианта на мястото на действието:  на някои икони на Сретение е на фона и е изобразен престола, а на други – старецът Симеон – как посреща Светото семейство на прага на храма.

Св. Симеон Богоприемец с Младенеца Христос, фреска от църквата Панагия ту Арака в Лагудера, Кипър, около 1192 г.

Личността на праведния Симеон Богоприемец има особено значение. Неговото пророчество е една от трите „песни в Новия Завет”,  която се пее през цялата богослужебна година на всяка вечерня: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”(Лука 2:29-32). В светия старец, приемащ в ръцете си Младенеца Христос, Св. Богородица и св. Йосиф Обручник искали да видят храмовия свещеник. Някои твърдели, че Симеон бил законоучител, син на Гилил и баща на Гамалиил, наставник на св. ап. Павел. Други казвали, че той е един от Седемдесетте тълкуватели, преводач на Библията и че Бог пазел неговия живот до идването на Месия в продължение на 350 години. Литургическите текстове прославят праведния Симеон като велик пророк. Симеон повече от Моисей е достоен да носи званието „Боговидец”.  Защото на Моисей Господ се явил обвит в мрак, а Симеон взел в ръцете си самото въплътено Слово Божие.  „Нине отпущаеши” придобива вече нов смисъл – пророкът иска съизволение от Господа да възвести в преизподнята благата вест за Въплъщението.

Превод и подготовка на материала: Ренета Трифонова

Използвана литература:

Правмир

sretenie.paskha.ru

http://www.nsad.ru/articles/sretenie-gospodne-ikony-i-freski