Сюжетът „Благовещение на Пресвета Богородица” се появява в галерията на християнските изображения практически от самото начало – още в стенописите на древноримските катакомби. Интересно е, че ако по-голямата част от катакомбната живопис е имала алегоричен характер, то Благовещение е бил един от малкото сюжети с изображения, които не са символични.
Икона на архим. Зинон
Образът на Богородица: от евангелската простота до царствената пищност
Първите образи на Благовещение се отличавали с лаконична простота само с две фигури: Мария и благовествуващият Й ангел. И е много интересно да се наблюдава как с течение на времето към две обикновени фигури са започнали да се прибавят различни детайли. Защото създаването на иконографията не е спонтанно явление, доколкото Църквата сама развива иконата и именно в дадения случай много ясно може да се проследи самият принцип на формиране на иконографията.
Фрагмент от катокомбите на Присцила, Рим, кр. II – нач. на III век
След Третия Вселенски събор, който утвърждава термина „Богородица”, за да подчертае достойнството на Небесната Царица, Дева Мария започва да се изобразява в пищни придворни одежди, седяща на богато украсен престол. Тези детайли са заимствани и в сюжета на Благовещение. Най-яркият пример за изображение от такъв тип е мозайката от древноримския храм Санта Мария Маджоре:
Enter a caption
Какво означава пурпурният цвят в иконографията на Благовещение
На Изток във връзка с иконоборческите гонения подобен род изображения практически не са се съхранили. Но образът на Богородица в одеждите на земна царица във Византия не се е утвърдил без влиянието на иконоборството. Византийските живописци са търсили фин начин, по който едновременно да изобразят царското достойнство и простотата на Божията Майка и са намерили изход. Във Византийската империя най-явният признак на царствеността са били не златото или камъните, а пурпурният цвят.
Императорът е можел да не носи корона и да не държи в ръка скиптър, но само една пурпурна обувка е можела да покаже неговия статус. Затова на иконата Богородица се изобразява винаги в обикновена одежда като на останалите жени от средиземноморския регион от античната епоха, но цветът на тази одежда е непременно пурпурен с различни оттенъци, а за християните от византийския културен ареал този цвят безпогрешно е показвал царственост.
Има още един детайл в иконографията на Благовещение, в която пурпурният цвят е изиграл своята роля. В ръцете си Богородица често държи вретено и прежда. Това не е случайно. От една страна, това е остатък от апокрифните предания, според които Богородица в дома на Йосиф е изтъкала завесата на Йерусалимския храм. Но църковната химнография е привнесла в този детайл допълнителен смисъл. Например във Великия канон на св. Андрей Критски има такива думи, посветени на Богородица:
„Яко от оброщения червленицы, Пречистая, умная багряница Еммануилева внутрь во чреве Твоем плоть исткася. Темже Богородицу воистину Тя почитаем» („Тъй като мислена багреница от пурпур в твоята утроба изтъка плътта на Емануил, Пречиста, затова и Теб като Богородица наистина величаем“). Както виждаме, че изплитането на пурпурната нишка от прежда тук символизира тайнственото зачатие на Небесния Цар в самия момент на Благовещение.
Фрагмент от икона на Благовещение, в който Богородица държи вретено и изплита пурпурна нишка, XII в., манастир „Св. Екатерина“, Синай
Благовещение е диалог
Самият смисъл на събитието е благата вест на архангел Гавриил и приемането на това благовестие от Богородица. Пред иконописците възниква задачата как да предадат графично този диалог? Най-простият вариант е да нарисуват съотвестващи реплики. Пример за такъв сюжет може да се види сред мозаичните стенописи на храма на св. София Киевска (най-древното от съхранилите се изображения на Благовещение). На предолтарните стълбове на храма са изобразени – от едната страна благовестващият Гавриил с надпис на гръцки език: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе”, а от другата – Богородица с надпис: „Ето рабинята Господня”.
Но не всеки знае, че диалогът между архангела и Дева Мария присъства в класическите икони на Благовещение вече сам по себе си, дори без съпроводителни надписи. Струва си да припомним, че християнската култура е изградена върху античната култура и много елементи на античността, изчистени от езичеството, са влезли в християнското изкуство.
Така е и тук. Архангел Гавриил в иконите на Благовещение се изобразява с ръка, протегната към Божията Майка със свити по определен начин пръсти. Това е древен ораторски жест, означаващ пряка реч. Точно такъв е и ответния жест на Богородица, който се тълкува в този контекст, като приемане на благовестието от Нея.
Благовещение, Охрид, XIV век
Моментът на непорочното зачатие на Божия Син
Иконата много често изобразява видимият и невидим свят, съвместява преките и символични изображения. Освен диалога на Богородица с архангела, иконописците предават и самия момент на зачатието на Божия Син. На върха на иконата ние често виждаме отображението на небесния свят във вид на сфера (полусфера, бел. прев.). От тази сфера излиза лъч към Св. Богородица. Заедно с този лъч се изписва и гълъб – най-известният знак за явяването на Светия Дух.
В иконата се съвместява не само пространството, но и времето. Една от най-древните руски икони на Благовещение (т.н. „Устюжско Благовещение”) от XII век изобразява не само сцената на архангелското благовестие, но и въплъщението на Сина Божий. Христос на тази удивителна икона присъства два пъти: първо – във вътрешността на небесната сфера в образа на „Старият по дни” и едновременно с това в утробата на Богородица във вид на Младенец.
Обикновеният сюжет с течение на времето се усложнява в детайлите
В основата си тези детайли са почерпени от Свещ. Писание и богослужебните текстове. Например на много икони на Благовещение присъства стена или ограда, зад която расте дърво. Това е т. нар. „заключено лозе” (заключена градина)* от „Песен на песните” на Соломон. Църквата тълкува този символ в църковната химнография (1-ви тропар от 9-та песен на канона в Октоиха на 8-ми глас в събота на повечерието):
«Вертоград затворен Тя Дево Богородице, и запечатан источник Духом Божественным, премудрый в песнех поет: тем же яко сад жизни, воплощается Христос».
Миниатюра от ръкопис, Византия, XII в., Атон
Но често някои изкуствоведи, които са далеч от Църквата, много обичат да намират в иконата това, което липсва. За правилното разбиране на отделни детайли е достатъчно човек да познава и обича православното богослужение.
Така разнообразната иконография на Благовещение на Пресвета Богородица понякога излиза извън формалните рамки на непосредственото събитие. Например съгласно апокрифните предания, преди своето появяване в дома на Богородица, архангелът първо Я извикал при кладенеца (т. нар. „Предблаговещение”). Този сюжет също заема своето място в иконографията на празника.
Стенопис от XIV век – Сърбия, Косово
С течение на времето продължавали да се появяват нови сюжети, детайли, акценти. Но ние не сме си поставили за задача да описваме всичко това, което може да се намери и в енциклопедиите. Зад всички второстепенни детайли не бива да забравяме за същността на събитието. Архангелското благовестие и неговото приемане от Богородица – това не е просто илюстрация към Свещ. Писание. Това е велик символ на сътрудничеството (синергията) между Бога и човека. Господ не може насила да престъпи нашата воля и само доброволното съгласие на човека с Божията воля може да принесе достоен плод, когато и ние след Богородица можем да повторим: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лука 1:38).
–––-
Превод: Ренета Трифонова (Превод за „Задругата“ през 2018 г.)
Източник: Pravlife
*Вероятно става въпрос за този стих: „Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих” (Песен на песните 1 гл., 5 стих) – Бел. прев.
renetatrifonova.wordpress.com 