Миналата година Св. Синод на Критската църква на свое заседание на 31 май 2021 г. прие единодушно молбата за канонизация на стареца Евмений (Саридакис), внесена от митрополита на Гортин и Аркадия Макарий.

На 14 април т. г., Св. Синод на Вселенската патриаршия канонизира стареца Евмений (Саридакис), познат в православния свят като “светеца на прокажените”. Паметта му ще се чества на 23 май, в деня на неговата кончина.

„Свещеното желание на цялата Критска църква е да види прославянето на този човек, изцяло отдаден на светата Църква, разпоредител на Божиите Тайни, който служеше на Господа чрез своите най-малки братя“, каза митрополит Евгений от Ретимно при внасянето на молбата за канонизация при патриарх Вартоломей през юни, м. г.

Св. Евмений служи като изповедник на всички в атинската болница за прокажени, където мнозина свидетелстват за неговата прозорливост, чудеса и общението му със светиите.

Наистина може да се каже, че старецът Евмений е служил на Господа „чрез своите най-малки братя“, тъй като той посвети повече от 40 години от живота си на служение на страдащите от ужасната болест на проказата, като самият той е страдал от нея в младостта си.

Старецът Евмений (в света Константин Саридакис) е роден на 1 януари 1931 г. в критското село Ефия, в семейството на Георги и София Саридакис. Умира на 23 май 1999 г. и и погребан в родното си село. След смъртта му на гроба продължават да се случват чудеса. Св. Порфирий казва за него, че такъв старец ни се дава веднъж на двеста години.

Старецът Евмений (в света Константин Саридакис) е роден на 1 януари 1931 г. в Критското село Еффия, в семейството на благочестивия Георги и София Саридакис. Той бил осмото и последно дете в това бедно семейство, което загубило рано своя глава. 

Трудните години на нацистката окупация в Гърция не позволили на малкия Константин да получи основно образование. Независимо от това, момчето се откроявало не само заради интелигентността си, но и със своето голямо благочестие. Чудно събитие имало решаващо влияние върху избора на път в живота на младия човек. То се случило през 1944 г. По време на празнична вечерня се появил необикновен, силен блясък. По-късно Евмений го запазил дълбоко в душата си.  Удивен и разтърсен от божествената светлина, младежът извикал:

„Аз ще стана монах!“

Пътят на Константин в живота бил предрешен. Както самият старец впоследствие казвал: „Ако човек има призвание от Бога за нещо добро, то тогава Бог му помага и подкрепя“.

През 1951 г. Константин Сарадакис постъпил в манастира на пророк Илия, който бил недалеч от селото му. В този манастир освен игумена се трудили двама възрастни, слепи монаси, на които младият послушник служил с голяма любов. Три години по-късно Константин бил постриган в монашество с името Софроний.  

През 1954 г. монах Софроний бил приет в армията, което било задължително според гръцките закони по онова време. Точно както в манастира, така и в армията младият монах не пренебрегвал всяка работа, показвайки уважение и подчинение на своите началници, като същевременно се опитвал да изпълнява и монашеските си задължения. В армията о. Софроний  обаче бил ударен от голямо изкушение, придружено от демонични атаки – имал треска, която не можела да бъде свалена, въпреки усилията на лекарите. Болният монах бил прехвърлен в Солун в сериозно състояние и там намерили ужасната причина за това странно заболяване: проказа! Благодарейки на Бога за този тежък кръст, болният монах бил отведен в болницата за алергии в Атина, където за щастие лечението преминало успешно и той напълно се възстановил. Но като вкусил горчивия вкус на това ужасно заболяване, той решил да остане в колонията на прокажените и да служи на страдащите. А имало над 500 от тях в тази болница! Болничната администрация дала на монаха малка къщичка край болницата с параклисче, посветено на св. безсребреници Козма и Дамян. Тук старецът прекарал остатъка от живота си. Монахът прекарвал дните си в колонията за прокажени в духовни аскетични трудове, в грижи за прокажените и извършвал богослужения. 

За отец Софроний било голямо благословение да се срещне със св. Никофор Прокáжени, който се заразил с проказа, докато бил още много млад и живеел четиридесет и три години в колонията на прокажените на Хиос. През 1957 г. свети Никифор, тогава сляп и почти парализиран, бил прехвърлен в болницата за алергии в Атина. Преди да почине през 1964 г., свети Никифор бил духовен наставник на отец Софроний, а последният се грижел за светеца с голяма любов до края на неговите дни. 

През 1975 г. четиридесет и четири годишният монах бил ръкоположен за йеромонах с името Евмений и станал изповедник и духовен наставник при болницата за прокажени, която впоследствие станала болница за остри инфекции. 

Докато живял в скромното си жилище в болничния двор (повече от половин век), старият божи човек служел непрекъснато на Бога и хората, като изслушвал изповедите им, служел на светия олтар, утешавал и съветвал в сложни ситуации, вършел чудеса и изцелявал както духовните, така и физическите болести. Въпреки сериозните болести, от които страдал, усмивката никога не напускала лицето на стареца, а безграничната любов към Бога и към всички хора блестяла в очите му. Според очевидци, прозорливостта, чудесата и срещите му със светиите били обикновени дела в живота на отец Евмений. Изключително надарен с благодатните изпълнения на Светия Дух, старецът „се скрил“ успешно зад стените на болницата. Св. Порфирий Кавсокаливит, който понякога отивал при отец Евмений за изповед го наричал: „скрит светец на нашето време“.

След падането на комунистическия режим в СССР отец Евмений и неговият духовен син, сега епископ Неофит, извършили поклонение в Киев, Москва и Санкт Петербург, където с голямо благоговение старецът почел гробницата на св. Йоан Кронщадски. След завръщането си в Атина здравните проблеми на стареца се влошили: диабет, слабо зрение, проблеми с бъбреците и проблеми с краката му, които лекарите искали да ампутират. Като надвивал смъртта през следващите няколко години, старецът не прекъсвал пастирската си служба и не връщал никой от дошлите при него за съвет. През 1992 г. отец Евмений бил възведен в архимандритско достойнство. През 1999 г. старецът бил хоспитализиран в болница „Евангелизмос“ в Атина, където на 23 май предал душата си на Бога. Тялото на благодатния старец било погребано в родното му село Еффия.

В наши дни, по молитвите и ходатайството на благословения старец Евмений, Господ извършва множество чудеса на изцеления и духовно утешение за болните и страдащите. (Източник на жизнеописанието на стареца Евмений: Добротолюбие).

Източник: Християнство.бг