Събор на дванадесетте апостоли, храм “Живоносен източник” в Пелион, Гърция/Снимка на повреден от бомбардировки храм в с. Бобрик, Киевска област

Академията за богословски изследвания във Волос излезе днес, 13 март, с декларация за идеологията на т.нар. “руски свят” и войната в Украйна. Публикуваме целия текст, като под него има линк с писмена форма, която могат да подпишат всички богослови, които са съгласни с декларацията и я подкрепят. Подписана е от 65 учени богослови и преподаватели от целия свят.

Руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. е историческа заплаха за хората с Православната християнска традиция. Още по-тревожно за православните вярващи е, че висшата йерархия на Руската православна църква отказва да признае това нашествие. Вместо това тя дава неясни изявления за необходимостта от мир в светлината на „събитията“ и „враждебните действия“ в Украйна, като същевременно подчертава братския характер на украинския и руския народ като част от „Светата Рус”, обвинявайки за военните действия злия „Запад” и дори насочвайки своите общности да се молят по начини, които активно насърчават враждебността.

Подкрепата на много от йерарсите на Московската патриаршия за войната на президента Владимир Путин срещу Украйна се корени във формата на православния етнофилетистки религиозен фундаментализъм, тоталитарен по характер, наречен Руски мир или Руски свят – лъжливо учение, което привлича мнозина в Православната църква и дори се възприема от крайната десница и католическите и протестантските фундаменталисти.

Речите на президента Владимир Путин и Московския патриарх Кирил (Гундяев) (Московска патриаршия) многократно призовават и развиват руската световна идеология през последните 20 години. През 2014 г., когато Русия анексира Крим и инициира прокси война в района на Донбас в Украйна, чак до началото на пълномащабната война срещу Украйна, а и след това, Путин и патриарх Кирил използваха идеологията на руския свят  като основно оправдание за инвазията. Учението (идеологията, бел. прев.) гласи, че съществува транснационална руска сфера или цивилизация, наречена “Света Русия” или “Света Рус”, която включва Русия, Украйна и Беларус (а понякога и Молдова и Казахстан), както и етническите руснаци и рускоговорящите хора по целия свят. Това [учение] твърди, че този „руски свят“ има общ политически център (Москва), общ духовен център (Киев като „майка на цяла Рус“), общ език (руски), обща църква (Руската православна църква, Московска патриаршия) и общ патриарх (патриархът на Москва), който работи в „симфония“ с общия президент/национален лидер (Путин), за да управлява този руски свят, както и да поддържа обща отличителна духовност, морал и култура.

Срещу този „руски свят“ (така гласи учението) стои корумпираният Запад, воден от Съединените щати и западноевропейските нации, който капитулира пред „либерализма“, „глобализацията“, „христианофобията“, „хомосексуалните права“, прокламирани на на гей-парадите и „войнствуващия секуларизъм“. Срещу Запада и онези православни, които са изпаднали в разкол и грешка (като Вселенския патриарх Вартоломей и други поместни православни църкви, които го подкрепят) стои Московската патриаршия, заедно с Владимир Путин, като истински защитници на православното учение, което те разглеждат от страна на традиционния морал, строгото и негъвкаво разбиране на традицията и почитането на Свята Русия.

След интронизацията на патриарх Кирил през 2009 г., водещите фигури на Московската патриаршия, както и говорителите на руската държава, непрекъснато се основават на тези принципи, за да осуетят богословската основа на православното единство. Принципът на етническата организация на Църквата е осъден на Константинополския събор през 1872 г. Лъжовното учение за етнофилетизма е в основата на идеологията на „руския свят”. Ако приемем такива лъжливи принципи за валидни, тогава Православната църква престава да бъде Църквата на Евангелието на Иисус Христос, апостолите, Никейско-Константинополския символ на вярата, Вселенските събори и отците на Църквата. Единството по същество става невъзможно.

Ето защо ние отхвърляме ереста на „руския свят“ и срамните действия на правителството на Русия за отприщване на война срещу Украйна, която произтича от това подло и незащитимо учение със съдействието на Руската православна църква, като дълбоко неправославни, нехристиянски и нехуманни; учение, което е призовано да бъде „оправдано… осветено… и умито в Името на нашия Господ Иисус Христос и от Божия Дух” (Кръщенски обред). Както Русия нахлу в Украйна, така и Московската патриаршия на патриарх Кирил нахлу в Православната църква, като например в Африка, причинявайки разделение и раздори, с несметни жертви не само на тялото, но и на душата, застрашавайки спасението на вярващите.

Предвид учението за „руския свят“, което опустошава и разделя Църквата, ние сме вдъхновени от Евангелието на нашия Господ Иисус Христос и Свещ. Предание на Неговото Живо Тяло – Православната църква, да провъзгласим и изповядаме следните истини:

1. „Моето царство не е от този свят: ако беше царството Ми от този свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук” (Йоан 18:36).

Ние потвърждаваме, че божествено-назначената цел и изпълнение на историята, нейният телос, е идването на Царството на нашия Господ Иисус Христос, Царството на правда, мир и радост в Светия Дух, Царство, засвидетелствано от Свещ. Писание, както е авторитетно тълкувано от Отците. Това е Царството, в което участваме чрез предвкусване на всяка св. Литургия: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!” (Божествена литургия). Това Царство е единствената основа и авторитет за православните, всъщност за всички християни. Няма отделен източник на откровение, никаква основа за общност, общество, държава, закон, лична идентичност и учение за Православието като Тяло на Живия Христос освен това, което се разкрива в, от и чрез нашия Господ Иисус Христос и Духът Божий.

Затова осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което се стреми да замени Царството Божие, видяно от пророците, провъзгласено и открито от Христос, преподавано от апостолите, прието като мъдрост от Църквата, изложено като догмат от Отците и преживявано във всяка света Литургия, с царство на този свят – на Света Рус, Свещена Византия или всяко друго земно царство, като по този начин узурпира властта на Христос да предаде Царството на Бог Отец (1 Коринтяни 15:24) и отрича Божията сила да изтрие всяка сълза от всяко око (Откр. 21:4). Ние твърдо осъждаме всяка форма на богословие, което отрича, че християните са мигранти и бежанци в този свят (Евр. 13:14), тоест фактът, че „нашето гражданство е на небето и оттам очакваме Спасител, Господ Иисус Христос“ (Фил. 3:20) и че християните „пребивават в съответните си страни, но само като пришълци. Те участват във всичко като граждани и търпят всичко като чужденци. Всяка чужда земя е техен дом и всеки дом чужда земя” (Послание до Диогнет, 5).

2. „И така, отдайте, прочее, кесаревото кесарю, и Божието Богу“ (Матей 22:21).

Ние потвърждаваме, че в очакване на окончателния триумф на Божието Царство ние признаваме единствената и последна власт на нашия Господ Иисус Христос. В тази епоха земните управници осигуряват мир, за да може Божиите хора да живеят „спокоен и подреден живот, във всяко благочестие и святост”(Божествена литургия). И още, няма нация, държава или ред на човешкия живот, които могат да предявяват по-високи искания към нас от Иисус Христос, „та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно“ (Фил. 2:10).

Ето защо ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което би подчинило Царството Божие, проявено в Едната Свята Божия Църква, на всяко царство на този свят, търсещо други църковни или светски господари, които могат да ни оправдаят и изкупят. Ние твърдо отхвърляме всички форми на управление, които обожествяват държавата (теокрацията) и поглъщат Църквата, лишавайки я от свободата ѝ да се противопоставя пророчески срещу всяка несправедливост. Ние също така укоряваме всички онези, които утвърждават цезаропапизма, заменяйки тяхното окончателно покорство на разпнатия и възкръсналия Господ с това на всеки лидер, облечен с управленски правомощия и претендиращ, че е Божий помазаник, независимо дали е известен с титлата „цезар“, „император“, „цар“ или „президент“.

3. “Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28).

Ние потвърждаваме, че разделянето на човечеството на групи въз основа на раса, религия, език, етническа принадлежност или друг вторичен признак на човешкото съществуване е характеристика на този несъвършен и грешен свят, който, следвайки светоотеческата традиция, се характеризира като „различия на плътта“ (св. Григорий Назианзин, Слово 7, 23). Твърдението за превъзходство на една група над другите е характерно зло за подобни разделения, които изцяло противоречат на Евангелието, където всички са едно и равни в Христос, всички трябва да отговарят пред Него за своите действия и всички имат достъп до неговата любов и прошка, не като членове на определени социални или етнически групи, а като личности, създадени и родени еднакво по образ и подобие на Бога (Бит. 1:26).

Ето защо ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което приписва божествено установяване или власт, специална святост или чистота на която и да е отделна местна, национална или етническа идентичност, или характеризира всяка конкретна култура като специална или с божествено назначение, независимо дали е гръцка, румънска, руска, украинска или която и да е друга.

4. „Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен” (Матей 5:43-45).

Следвайки заповедта на нашия Господ, ние потвърждаваме, че както заявява св. Силуан Атонски: „Благодатта Божия не е в човека, който не обича враговете си“, и че не можем да познаем мира, докато не обикнем враговете си. Поради това воденето на война е крайното отпадане от Христовия закон за любовта.

Затова осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което насърчава разделението, недоверието, омразата и насилието между народи, религии, изповедания, нации или държави. Освен това ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което демонизира или насърчава демонизирането на онези, които държавата или обществото счита за „други“, включително чужденци, политически и религиозни дисиденти и други стигматизирани социални малцинства. Отхвърляме всяко манихейско и гностическо разделение, което би издигнало святата православна източна култура и нейните православни народи над унизения и неморален „Запад“. Особено нечестиво е да се осъждат други народи чрез специални литургични възгласи на Църквата, издигащи членовете на Православната църква и нейните култури като духовно осветени в сравнение с телесните, светски „хетеродокси“.

5. „Идете и се научете, що значи: “милост искам, а не жертва”. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.” (Матей 9:13; вж. Осия 6:6 и Исая 1:11-17).

Ние потвърждаваме, че Христос ни призовава да упражняваме лично и общностно милосърдие към бедните, гладните, бездомните, бежанците, мигрантите, болните и страдащите, и да търсим справедливост за преследваните, страдащите и нуждаещите се. Ако откажем призива на ближния си; ако наистина вместо това бием и ограбваме и оставяме ближния си да страда и умира край пътя (Притча за добрия самарянин, Лука 10:25-37), тогава ние не сме в любовта на Христос по пътя към Царството Божие, но сме се превърнали във врагове на Христос и Неговата Църква. Ние сме призовани не просто да се молим за мир, но активно и пророчески да се изправим и да осъдим несправедливостта, да постигнем мир дори с цената на живота ни. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. (Мат.5:9). Принасянето на жертва на литургия и молитвата, докато отказвате да действате жертвоготовно, представлява жертва за осъждане в противоречие с това, което се предлага в Христос (Мат. 5:22-26 и 1 Кор. 11:27-32).

6. „Ако пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:31-32).

Ние потвърждаваме, че Иисус призовава своите ученици не само да знаят истината, но и да говорят истината: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия” (Мат. 5:37). Пълномащабна инвазия в съседна държава от втората по големина военна сила в света не е просто „специална военна операция“, „събития“ или „конфликт“ или друг евфемизъм, избран да отрече реалността на ситуацията. Това е всъщност истинска пълномащабна военна инвазия, която вече е довела до многобройни цивилни и военни смъртни случаи, насилствено разрушаване на живота на над четиридесет и четири милиона души и разселването и изгнанието на над два милиона души (към 13 март 2022 г.). Тази истина трябва да се каже, колкото и болезнена да е тя.

Поради това, ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение или действие, което отказва да назовава истината, или активно потиска истината за злините, които се извършват срещу Евангелието на Христос в Украйна. Ние изцяло осъждаме всяко говорене за „братоубийствена война“, „повтаряне на греха на Каин, който уби собствения си брат от завист“, ако не се признава изрично убийственото намерение и виновност на едната страна пред другата (Откр. 3:15- 16).

Ние декларираме, че истините, които сме утвърдили, и грешките, които сме осъдили като неправославни и сме отхвърлили, се основават на Евангелието на Иисус Христос и Свещ. Предание на Православната християнска вяра. Призоваваме всички, които приемат тази декларация, да имат предвид тези богословски принципи в своите решения в църковната политика. Ние молим всички, за които се отнася тази декларация, да се върнат към „единството на Духа чрез връзките на мира“ (Ефес. 4:3).

13 март 2022 г. — Неделя на Православието

Ако желаете да подпишете и подкрепите тази декларациямоля, добавете вашето име тук.

Декларацията е публикувана съвместно с Академията за богословски изследвания Волос.

———

Превод: Ренета Трифонова за Християнство.бг

Източник: Public Orthodoxy