Ренета Трифонова

Накратко за смисъла на иконите на Възкресение Христово (Слизане в ада).

Христос подава ръка на Адам, измъква го от ада, спасява го от вечна смърт, връща го отново при Бога, откъдето той се е отделил заради своята гордост и самомнение, че може да живее и сам, без Бога. До него са Ева и старозаветните пророци, а ангелските войнства са свидетели на тази страшна и велика тайна („Ангелските войнства ужасиха се“ – от Опело Христово).

Христос е изобразен на иконата в сияние, символ на славата. Това се изобразява обикновено с различни нюанси на синьото и често е украсено със звезди и излизащи от него лъчи. Дрехата може да е бяла, символ на възкресението, може дори да е златна, като символ на Божествената светлина.

Мракът на ада е осветен от тази светлина на божествените лъчи – светлината на Неговата Богочовешка слава. Това е светлината на идващото Възкресение. Христос е стъпил с нозете Си върху адовите врати, които Той е повалил. На някои икони в дъното на ада се вижда тъмна фигура, символ на сатаната, победен от Спасителя.

В лявата Си ръка Христос носи свитък – символ на Възкресната проповед в ада според думите на св. ап. Петър, а на някои икони държи кръст, който вече не е позорен инструмент за мъчения, а символ на победата над смъртта:

„На Твоя кръст се покланяме, Христе, и твоето свято възкресение възпяваме и славим“.