„Християнство единствено с Христос, но без Богородица, е всъщност някаква друга религия, но не Православие. И протестантизмът се отделя от Църквата не заради своите частни лъжеучения и произволни отклонения, а преди всичко и най-съществено заради своята безчувственост към Божията майка“, пише прот. Сергий Булгаков през 1927 година[1].
И наистина, не може да има пълнота на вярата, която да не включва почит към Жената, която стана Небе и Престол на Онзи, Който сътвори небето.
Тази, която е по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, разкри тайната на човешкото битие – да стане човекът като Бога. „Делото на спасението реално се извършва (само) от Бога, но човекът е призван да съучаства в това спасително усилие. Спасението се състои именно в спасението на свободата“[2], пише прот. Георги Флоровски. А свободата на спасението стана възможна заради свободната воля на Пресветата Дева.
Павел Евдокимов нарича Девата „венец на догматите, който излива светлина върху тайната на Света Троица“: Родила си без баща Сина по плът, роден преди вековете от Отца без Майка (догматик на 3-ти глас)[3]. Девата, която ражда Свръхестествения[4] е „човешкото място, на което обитава Божията Премъдрост“[5].
Вътрешният опит на Майката на Господа е скрит за нас и недостъпен за никой друг, защото това е тайната на личността на Пресветата Дева – нейният личен опит, възрастването ѝ в благодатта, участието й в Кръстната жертва: „И на сама тебе меч ще прониже душата (Лука 2:35) [6].
Наричаме Света Дева Мария Богородица, защото това име съдържа цялото тайнство на домостроителството: „Защото как от жена би могъл да се роди Бог, съществуващ преди вековете, ако не бе станал човек? – пише св. Йоан Дамаскин. “Самата Божия Майка свръхестествено послужи на това, Създателят да стане твар и Бог и Творецът на всичко да се въплъти, обожествявайки възприетата човешка природа, т.е. Светата Дева е мислена като и се нарича Богородица не само заради божествената природа на Словото, но и заради обожествяването на човешката природа, чието едновременно и приемане, и битие се извърши по чудесен начин: приемане, разбира се, на Словото, а битие в Самото Слово – на плътта“[7] .
Тази плът, която стана човешко битие на Божия Син – Христос.
[1] Фелми, К. Въведение в съвременното православно богословие, с. 129.
[2] Пак там.
[3] Евдокимов, П. Света Богородица – архетип на женското начало, сп. Мирна, бр. 23/2004.
[4] Кондак на Рождество Христово, 3-ти глас.
[5] Евдокимов, П. Цит. съч.
[6] Флоровски, Г., Творение и изкупление, с. 231
[7] Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, с. 161-162.
renetatrifonova.wordpress.com 