Христос, Истинската Лоза, икона от 16 в., Атина

Светостта е естественото състояние на човека. Тя е истинското участие в благодатта, крайният резултат от синергията между Бога и човека.

Светостта е изпълненият призив на Бога към нас, откликналото на Божия зов човешко сърце за връщане към Него. Какъв по-голям дар можем да искаме от Бога, освен да ни дари със святост? Защото нека не се лъжем, ние нищо не можем да правим без Бога. Той цени у нас нашата воля, и ни дава всичко останало. Да, ние се трудим, спазваме Божиите заповеди, опитваме се да живеем „по християнски“, но ако Бог не снизходи към нас, ние не можем да направим нищо.

Светостта е невъзможна без покаяние. Това е първата стъпка, която човек трябва да направи към своя Създател. Покаянието обаче не е само изповед пред свещеника, а цялостно преобръщане, промяна на ума (метаноя), на начина на мислене, на целия ни живот.

След това човекът влиза в Църквата и започва да живее в нея. С всички трудности, които ще срещне. С богослужение, молитва, с изпитанията на вярата, на послушанието, с Божиите заповеди.

След много постоянство във вярата, идват надеждата и любовта. Когато човекът постоянства в тях, Бог му изпраща радостта и мира. И най-накрая, преди да познае светостта, човекът познава свободата. Тази свобода, която вече не може да го откъсне от Бога, защото в нея той осъзнава, че не може да живее без Него.

Светостта е също така подражание на Бога и на светците на Църквата, тя е общение със Светия Дух.

Когато казваме, че пред Бога всички сме равни, имаме предвид и това, че няма човек, роден от жена, който да не е призван към святост. Това е истинската свобода, истинското равенство – всеки един от нас, без значение какъв е по етнос или пол и какво е социалното му положение, е призван да бъде свят. Достатъчно е само сърцето му да се разшири дотолкова, че да приеме пълнотата на Христовата любов. Това може да стане единствено, ако човекът се „пропука“ и позволи Бог да действа в него.

Ние така сме свързани с Твореца, че не може да има святост извън Него, вярата ни не може да бъде друга, освен христоцентрична. Затова и Христос казва на апостолите: „Аз съм Лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5).

Няма святост и спасение извън Христос. Той е Истинската Лоза, а ние – пръчките. Той е съвършената Святост, а ние – подобието. Без Него не можем да вършим нищо.