Често употребявани думи в речника на съвременния християнин са: достоен, чист, благочестив, добър, праведен, и др. под. като пример за християнска нравственост. Безспорно те са верни като „добри“ думи за добрите дела на човека.

Психологът Александър Ткаченко обаче обяснява много добре несъстоятелността на този начин на мислене: „Работата е в това, че в християнството въобще няма понятие като „добър човек“. В нито една от двадесет и седемте книги на Новия Завет това словосъчетание не се среща нито един път. В християнството човекът не се отъждествява със своите качества и постъпки. Иначе казано, постъпващият лошо не е наречен в Евангелието лош, също както извършващият добри дела не се определя като добър. Освен това, у християните има строга забрана за определения от подобен род. Господ казва: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; прощавайте и простени ще бъдете“. Затова е очевидно, че критериите за спасението следва да се търсят там, където няма такова делене на добри и лоши“.

Това интересно разсъждение дава размисъл за живота в една друга нова реалност, която идва заедно с Богочовека в света, и тя е, че човекът не може да принася плод сам на себе си, ако не е част от Христовата лоза и ако не изпълнява Христовите заповеди, ако не съдейства на Бога в делото на спасението.

Затова и естествената нравственост и дори заложеното достойнство на Божия образ в човека, не могат да помогнат в спасението, ако човекът не е придобил Божия Дух и не се стреми към преображение и обожение. Този процес е динамичен и зависи от свободната воля и личността на човека – те са залогът за придобиването на нравствеността (етоса) на новия, преобразен и обожен човек.

Преп. Ефрем Сирин казва, че „Цялата Църква е Църква на каещите се, цялата Църква е на погиващите”. Ние не се спасяваме заради висотата на своето достойнство, а заради своята нищета. Творението се усъвършенства като се стреми към Бога, то „има заповед да стане бог“, да извърши благата промяна на своята природа по пътя на обожението в Христос. Усъвършенстването на човека придобива смисъл и значение не в придобиването на морални добродетели, а в придобиване на Христов ум и участие в нетварните Божии енергии. Такъв е автентичният начин на съществуване в добродетелта. Човекът е призван не към морални дилеми, а да види истинската Светлина: „Видяхме истинската светлина, приехме Духа небесен, намерихме истинската вяра, покланяме се на неразделната Троица, защото Тя ни спаси“.

––––

Изображение: Николае Сорин

Източник: hristianstvo.bg

Реклама