
Когато веднъж Христос попитал учениците си за кого Го мислят хората, те Му отговорили, че едни Го мислят за св. пророк Илия, други за св. Йоан Кръстител, трети за св. пророк Йеремия, а Христос ги попитал: „А вие за кого Ме мислите?“
Евангелието разказва по-нататък:
„Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:16-19)
Двамата апостоли се изобразяват със зданието на Христовата Църква, държейки я в ръцете си, а тяхната вяра в Живия Бог е нейната основа. Христовото Въплъщение е самото битие на Църквата, а тя, като Тяло Христово, изпълнено със Св. Дух се разпростира навсякъде по света чрез св. апостоли и тяхната проповед за Христовото учение.
Христос е изобразен като Младенец в Чашата за причастие, като Агнец на заколение, който се принася в Жертва за целия свят. Църквата не може да съществува без нейния център – Евхаристията.
От първите векове на християнството до днес ние вярваме и изповядваме, че извън Църквата няма спасение.
Това означава, че няма спасение извън общението с Христос и всички членове на Църквата.
Извор на единството на вярващите с Христос и помежду им е „единият хляб“ на св. Евхаристия, който е тяло Христово. Причастявайки се с него, всички събрани верни стават едно Тяло Христово, стават Църква.
Св. ап. Павел пише до коринтяните: „Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб“ (1 Кор. 10:16-17).