Ние често и по най-различни поводи употребяваме израза: „светът е малък“. Например, когато двама души се срещнат след дълго време, казват: ех, светът е малък.
Но това е само един израз в нашето ежедневие. Защото колкото и малък да ни се струва светът днес, трудно е той да бъде обиколен. Дори в 21 век, когато разполагаме с всякакви технологии за пътуване – кораби, автомобили, самолети, когато имаме вече и космически туристи… Трудно се обикаля целият свят, пък макар и той да е малък за нашите представи. Пътуването изисква дори някакви финансови възможности, които не всеки може да си позволи.
И колкото и модерна да е нашата епоха, колкото и глобален и улеснен в придвижването да е нашият свят, нашите човешки възможности са ограничени. А колко по-трудно е било да се направи това преди 20 века – без автомобили, без самолети, без пари, когато апостолите са тръгвали – всеки по своя път към различни краища на света – преследвани, гонени, бити, тормозени, затваряни – както свидетелства апостолското четиво:
„Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям? Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля. Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му“ (2 Кор. 11:24-32).
Труден е бил животът на апостолите, и това е една от причините Църквата да отделя особено внимание на живота и делото им, защото те правят дори и невъзможното според човешките сили, за да разпространят Божието слово и знанието за Христос по всяко кътче на тогавашния свят. Св. ап. Павел неколкократно обиколил света! И въпреки всичко казва: „Да се хваля, не ми е от полза“, макар с мисията си да научи хората, че Христос възкръсна и как да съградят християните Църквата, за да я има такава, каквато е и до днес, и да можем ние да се спасяваме в нея.
Св. апостоли живяха така, че думата „апостол“ днес се изрича с голямо уважение дори от езичниците. Те ни показаха с личен пример, че всички ние като християни също трябва да бъдем апостоли и всеки от нас трябва да върши своята апостолска мисия според силите си – да свидетелства, да обяснява на хората, които не знаят за Христос, да благовести Христовото възкресение. Кой от нас днес може да каже като св. ап. Павел чрез личен пример: „добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен“? (2 Кор. 12:10).
Чухме в апостолското четиво как неколкократно ап. Павел повтаря думата „опасност“. Можем ли днес да изоставим личния си комфорт, за да обиколим няколко пъти света и да пътуваме в постоянна опасност за живота си, за да свидетелстваме за Христос? Когато искаме да оценим делото на апостолите, светците, праведниците, винаги трябва да го съотнасяме към своите немощни сили и да помним, че Божията сила се проявява в човешката немощ, стига вярата в Христос да крепи целия живот на човека.
Честит празник!
–––
Проповед в деня на първовърховните апостоли Петър и Павел, храм „Св. Троица“, с. Кардам
renetatrifonova.wordpress.com 