Св. Никодим Светогорец

„Трябва да знаеш, че когато съдиш строго за някаква недобра постъпка на ближния, някакво коренче на същата лошевина се намира и в твоето сърце, което поради тази страст те учи да правиш предположения за другите и да ги осъждаш.

„Лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо“ (Мат. 12:35). Напротив, чистото око гледа на делата на другите безстрастно, а не лукаво.

„На чистите очи не е свойствено да гледат злодейство“ (Авак. 1:13). Ето защо, когато в теб се яви мисъл да осъдиш другиго за някоя грешка, първо възнегодувай срещу себе си, като извършител на такива дела и виновен за същото. И кажи в сърцето си:

„Как аз, окаяният, който имам същия грях и върша още по-тежки прегрешения, ще се осмеля да повдигна глава, за да видя грешките на другите и да ги осъждам?“

Така като действаш, ти ще обръщаш към себе си оръжието, с което лошата мисъл ти внушава да поразиш другиго и ще лекуваш своите собствени рани.

Даже и тогава, когато грехът на тоя брат не е таен, а явен за всички, ти се помъчи за виждаш причината за греховното падение не в онова, което ти внушава страстта за осъждане, а в това, което може да ти посочи братолюбивото към него разположение, и си кажи: понеже този брат има много тайни добродетели, то Бог, за да го предпази от тщестлавие, е допуснал да падне в сегашния грях, или малко време да прекара под тази грозна покривка, за да бъде той и за самия себе си, пред своите очи, като непотребен и като бъде презиран за това от другите, да придобие плода на смиреномъдрието и да стане още по-уогден на Бога“.

–––-

Източник: Никодим Светогорец „Стремеж към съвършенство“, Тесалоники, 1991 г.