В житието на св. Марина се появява късно един епизод, в който се разказва как по време на мъченията в тъмницата, започнал да ѝ се явява дяволът, като заплашвал да я погълне. Тя го прогонила със знака на Христовия кръст.

Дали е било така или това е допълнена алегория в житието на светицата, не е толкова важно. Тази сцена често се изобразява на иконата ѝ като житийна, но е по-важна с нещо друго: решимостта, с която св. Марина стъпкала злото и го обезсилила.

Ние често се изправяме пред лоши събития и злини или ги виждаме в живота на нашите близки и любими хора. Трудно ги преодоляваме и понякога ни се струва, че злото обзема целия свят, целия ни живот.

То обаче съществува само там, където му позволим да се появи и да пусне корените си. Както мракът е липса на светлина, така и злото е липса на добро. Евангелистът свидетелства за това: „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Йоан 1:5).

Да изгоним мрака винаги е трудно, понякога невъзможно за човешките сили. Не сме всички като св. Марина и решимостта ни често отстъпва място на колебанието, страха, несигурността.

Ако не можем да бъдем като нея, можем да направим поне най-малкото: да не допускаме злото в живота си поради липса на светлина. Светилникът ни трябва да е винаги запален:

„И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат“ (Лука 8:16).

„Вие сте светлината на света“, казва Христос. Дори да не можеш с такава сила да „гониш дявола“ като св. Марина, можеш да бъдеш светлина, като просто не угасяш огъня. Като поддържаш въгленчето на вярата живо, когато ти е трудно и тежко.

Защото дори мъждукащата светлинка е достатъчна, за да разсее мрака.

–––

Изображение: „Житийна икона на св. Марина“ от ср. на 18-ти век. Съхранява се в галерията в Охрид.

Реклама