О. Андрей Чиженко

Беседа за св. пророк Илия, предвид днешните реалности и опит за обезценяване на апостолското приемство и прякото следствие от него – свещеническата йерархия.

Църквата не бива да служи на самата себе си. Никой не може да дръзне да „вземе“ върху себе си свещенически сан и да каже: „Аз съм свещеник“. Това е невъзможно. Нужни са ръцете на приемниците и наследниците на апостолите и на Учителя – Христос. Важно е да се смириш, преклониш под тези апостолски ръце, да се умириш и наведеш, падайки на колене пред Бога, пред Неговия престол, за да възложи върху тебе ръце наследник на апостолите – законен епископ на каноничната Църква. И тогава се случва това Тайнство – благодатта внезапно започва да тече изобилно през тази „жива“ духовна „енергомрежа“ от души и сърца, благодат, изпълзваща всичко и даваща, сътворяваща от мъжа – йерей Божий. Но не от себе си, не сам. Църквата те призовава, Бог те призовава, да пасеш Неговите овци.

И това е забележително видно от житието на св. пророк Илия (3 Царства, 19:11-21 и 4 Царства, 2 гл.). Тези глави разказват за призива на Господ към Елисей на пророческо служение чрез св. пророк Илия.

Елисей не излязъл сам на пророческо служение, но Господ го посочил на Илия, а той покрил с плаща си Елисей и с това го избрал за служение, защото Елисей бил достоен за него. В това се убеждаваме от факта, че от радост Елисей коли волове и пали жертвен огън от ралото си, за да принесе благодарствена жертва на Бога и да стори милост на хората (а после им раздава месото). Тоест, ясно е, че това е богобоязлив и обичащ Бога и хората човек. За секунда си представете какво означава рало и чифт волове за един еврейски селянин от онова време? Това е цяло състояние. Но той ги жертва заради Бога.

Когато св. пророк Илия се готви да се възнесе на небето, той казва на пророк Елисей да поиска каквото му е потребно. Елисей, от друга страна, изобщо не се интересува от материални блага, той моли само за Божията благодат и пророческо служение. И получава всичко. Нещо повече, както епископът след извършване на тайнството Свещенство облича свещеника в свещенически одежди, така след възнесението на св. пророк Илия, пророк Елисей получава дрехата му, с която и двамата пророци – учителят (Илия) и ученикът (Елисей) – правят чудеса.

Така Господ призовава св. пророк Елисей чрез св. пророк Илия на служение – за делото Божие.

Както по-рано Господ заповядва на св. пророк Моисей да отдели от средите на народа Аарон и синовете му за свещеническо служение. Точно така, както хиляди години по-късно нашият Господ Иисус Христос избира първите апостоли и те ръкополагат първите свещенослужители. И по този начин благодатта на Светия Дух продължава да тече, а веригата не се прекъсва.

Бог вече е направил обиталище за Себе Си. Това е Едната Съборна и Апостолска Църква. Той си направи жилище и се посели в него… в св. пророк Илия, в св. пророк Елисей и във всички нас, православните християни. Какво друго да търсим? Ревността на Илия. Ревност към Бога. Името „Илия“ на иврит означава „Моят Господ Яхве (Сущий)“. Това бил смисълът на живота на пророка. Това трябва да стане смисъл на живота за всеки от нас: изповядване на Живия Бог, живот в Него и постоянно приближаване към Него, съединяване с Него.

Колесницата на Израил и неговата конница възнесли пророк Илия. Но ние сме този новозаветен Израил и това е нашата конница, и Господ на всеки от нас, както и на пророк Илия, е приготвил място на небето след Възнесението Господне до Себе Си. Необходимо е само да започнем този път на вярата – пътят към живия и любящ Бог, създал Църквата за нашето спасение.

Статията е поместена със съкращения.

––––

Източник: Pravlife