Свещ. Андрей Чиженко

Знаем, че св. Анна и нейният съпруг свети Йоаким не са имали деца много дълго време. Най-после, вече на преклонна възраст, се родила Дева Мария, Която станала надеждата на Израил за въплъщението на Месията и Живият Храм на нашия Господ Иисус Христос, Който приел човешка плът именно от Нея – Пресвета Богородица.

Има хора, които идват в храма да молят Бога за нещо. Например изцеление от безплодие, тоест раждане на дете или добър съпруг (добра съпруга) и т.н. Те ходят в храма дълго и упорито. Често стоят много часове на богослужение, изповядват се, причастяват се със светите Христови Тайни.

Но времето минава и по някаква причина Господ не изпълнява молбата им. Понякога такива хора се разочароват от православната вяра, спират да ходят на църква и дори стават почти атеисти. Защо? Защото са обидени на Бога. Господ не изпълнил тяхната молба, тяхното страстно желание. И всичко се превръща в крах, тъга, депресия, горчивина, гняв.

Така един затворник от концентрационен лагер по време на Втората световна война надраскал ужасни думи върху каменната стена на килията: „Бог все пак ще поиска прошка от мен, защото ми причини всичко това.“

Гняв и ярост от попарени надежди. Всичко това се случва, защото човекът е отишъл при Бога егоистично. Той не се опитвал да се съедини с Него, а да получи желаното. Quid pro quo – това са религиозни отношения на принципа „услуга за услуга“. Ще Ти запаля свещ, ще ти дам дар и т.н., а Ти на мен – дете или съпруг.

Такъв човек често и интензивно ходи в храма, моли се дълго време, но също толкова внезапно, а понякога и за дълго време напуска храма, защото мечтата му не се сбъдва.

И защо е всичко това? Защото Бог ни води към спасение. А за такъв човек спасението често е от второстепенно или дори третостепенно значение. Искаш сега, днес да получиш, да задоволиш страстта си. Но може би, чуй какво ти е приготвил Господ, към какво те води, как те изцерява… Но защо? Нека Той ми даде това, което искам! Каква странна яростна слепота.

Не казвам, че не трябва да се молим за деца, мъж, здраве и други блага. Трябва, да. Трябва да искаме. Но все пак трябва да разберем, че това не е най-важното.

Основното нещо е да обичаш Бога, да обичаш жертвено и безкористно. И всеки ден, макар и с небесен микромилиметър, се приближавай до Него. Самият Той ни каза за това във великата евангелска истина: „Първом търсете Царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33).

–––––

Православная жизнь