„Господ Бог е нашият Създател. Той е вечен, безсмъртен и безкрайно силен; но човек стои далеч от Бога. В човека обаче има нещо, което го привлича към Бога и винаги е имало хора, които са искали да бъдат като Бога по сила, слава и величие. Такива са били царете, владетелите и завоевателите, но те са се опиянявали от земната сила.
Те са мислели, че силата ще ги издигне над всички други хора, че славата на техните победи ще ги направи безсмъртни, че силата им ще се измерва с броя на разрушените градове, покорените народи и събраните съкровища.
Но времето им изтече, измерено от Бога, и те умряха, както най-малките от своите поданици. Славата им премина, силата им се разпадна и кралствата, които създадоха, бяха унищожени. И ако хората дори помнят имената им, това е само заради множеството престъпления, които са извършили.
Но все пак човекът, създаден по образ и подобие Божие, е привлечен от своя първообраз. Господ Исус Христос призовава верните да бъдат съвършени, както е съвършен Небесният Отец. Това означава, че има някакъв друг път към съвършенството – път, който е достъпен за хората и наистина ги води към Бога.
Житието на свети великомъченик Пантелеймон ни показва този път. Бог е не само велик, славен и могъщ – Той е и милостив. А великомъченик Пантелеймон днес наричаме „подражател на Милостивия“. Подражаването на Силния и Могъщия е недостъпно за хората, но да бъдеш милостив към човека е достъпно и възможно за всички.
Светият великомъченик бил милостив. Той бил лекар, който с цялото си сърце желаел да помогне на тези, които били болни, страдащи и нуждаещи се от неговата помощ. Той се отдадал изцяло на хората, защото ги обичал. И тогава Бог споделил силата Си с него.
За св. великомъченик Пантелеймон може да се каже, че прилича на Бога по Неговата сила. И заедно с тази божествена сила дойде и слава: слава, която не беше земна и преходна, а славата, с която Бог прославя човека. И когато любовта на св. Пантелеймон към Бога толкова се увеличи, че той отдаде живота си за Него в мъченически страдания, Бог му дарува Своето Царство. Светецът започнал пътя си, като станал милостив и Милостивият Бог му дал всичко: дал му Своята сила и слава, завеждайки го в Своето вечно Царство.
Желанието за Бога, желанието да бъдеш по-близо до Него е естествено за човека. Господ Иисус Христос ни показа как да постигнем това. И който следва този път, който е милостив, в чието сърце расте любов към Бога и хората – такъв ще постигне целите си и ще дойде при Бога, влизайки в Небесното царство.
Проповед на прот. Пьотр Гнедич (+1963) в деня на св. Пантелеймон
––––
Изображение: икона на св. Пантелеймон от манастира „Св. Екатерина“ на Синайската планина, VI век
Източник: Pravmir
renetatrifonova.wordpress.com 