Ренета Трифонова

В някои етически системи Богочовекът Иисус Христос е представен като идеал за съвършенство и пример за нравствено подражание, а проповедта Му като религиозно-нравствено учение; такива изследвания са често срещани сред руските моралисти от средата на XIX и началото на XX век. Нравствените категории не са отминали дори Иисус Христос, представяйки Го като съвършен нравствен идеал.

В мистичната реалност на преображението обаче, човекът се уподобява на Бога не като на нравствен идеал и духовен образ, а като на Въплътен Бог и е призван да бъде не нравствено съвършен, а богоподобен, христоподобен човек. Нравственото съвършенство не само не спасява човека, но то не е достатъчно дори за подвига на богоподобието – „богоподобие пълно, а не частично“. Етосът на преображението изисква не усъвършенстване, а кеносис.

„Възхождането на „високата планина“, както се изразява св. Софроний от Есекс е свързано с мисълта, че „по подобие трябва да се повтори всичко, станало в живота на Сина Човешки“ – както преображението, така и кръста, смъртта и възкресението, защото „това е общият за всички нас път“. В този общ път към Бога няма добри и лоши, достойни и недостойни, грешни и праведни – Христос ясно ни казва: „който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:38). Той ни обещава друго достойнство, не човешко, и не нравствено, а есхатологично – Богочовекът ни обещава победа над света. Тази победа се постига единствено с придобиване на нетленен живот и богоподобие в Царството Божие.

Човекът, достигнал богоподобие не се гордее със своите нравствени добродетели и постижения, обоженият човек не излъчва светлина, а я приема. Подобието на Христос се изразява в понасянето на теготите на своите събратя, в кенотичния подвиг на крайното смирение.

Споменавайки подвига на св. Серафим Саровски и „преобразяването“ на страстите, митрополит Калистос Уеър пише, че тайнството на преображението е особено ценно за нашето време:

„Нашата духовна борба несъмнено трябва да включва отричане, аскетически усилия, пот, кръв и сълзи, вътрешно, а също е възможно и външно мъченичество; но ние можем да изгубим вътрешната ценност на всичко това, ако то не е просветено от нетварната светлина на Тавор“. (…) В духовната борба преображението и кръстоносенето са две неразделни неща“.

–––

Изображение: Преображение Господне, икона на архим. Зинон

Цялата статия виж в сп. „Християнство и култура“, бр. 153 или на Нравствената ерес на нашето време.