Паметна снимка от представянето на последната преиздадена книга на Калиаренски в родната му Каварна
Паметна снимка от представянето на последната преиздадена книга на Калиаренски в родната му Каварна

Вяра и Дело

Яни Калиакренски е един от тръгналите през горнилото на времето безсмъртно талантливи творци, достигащи невидимо нашите дни. За да ги преобразят, за да го преоткрием, и да знаем, че имаме нужда от неговите творби – създадени, сякаш за днес. Нещо по-силно от времето и забравата ни приканва да помним, да разказваме за Яни Калиакренски, да го четем и да го има с книгите му „Добруджанци“ (2020), „Суша“ (2021) и „Смехът на Добруджа“ – всички те, преиздадени с подкрепата на Община Каварна и родолюбиви българи, които вече оживиха и много лични и обществени библиотеки.

Калиакренски се „завърна“ отново в обичната Добруджа

Новото издание е с предговор от българския филолог, литературен историк, теоретик и критик доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиал Силистра към Русенския университет „Ангел Кънчев“, която споделя „В „Смехът на Добруджа“ обаче Ганьо Добруджански е образ, чийто светоглед, ценностна система, характер и поведение са самобитни и го оразличават от персонажа на Алеко Константинов. Ганьо Добруджански въплъщава доминиращите тенденции на времето си, но изстрадва промените, защото от него окупаторите извличат облаги. (…) Чрез богато нюансираната гама, която варира от почуда до нескрита ирония и скрита тъга, са визирани най-драматичните събития за добруджанци в годините между двете световни войни – обезземляването чрез отнемането на земи в полза на чуждата държава, колонизирането с цинцари и македонци, затварянето на българските училища и църкви, честата смяна на законите и законните възможности за спекулативно забогатяване, изборите, принудителната емиграция… (…) Повествованието е автентично, звучи психологически достоверно, защото авторът има непосредствени наблюдения и лични преживявания, обусловени от историческата реалност.“

За послеслов, пък, е ползван диалогичният прочит „Добруджанецът в скута на Алеко“ на литературния критик и писател проф. д-р Славчо Иванов (1939-2006) от книгата му „Пътуващи диалози“ (Български писател, 2005). В своя прочит професорът споделя: „Смехът на Добруджа“ е важен текст, тъй като с тревожния патос на Алеко неизвестният Калиакренски също пита и пита: каква е бъдността на българина, все такава неизвестна ли ще е неговата съдба на земята. Приютяването в прегръдката на Алеко обаче не утешава, а умножава въпросите на добруджанеца във времето. Ясно, с трезвия реализъм на публицист (на места обаче и с психологизъм!), каварненецът гледа към своята Добруджа само като на България. И с будно гражданско чувство. Героят на добруджанския разказвач се стреми да отстоява своето човешко и национално достойнство. (…) Смехът, явно с пародираща цел маркиран в заглавието, почти изчезва – още от първата страница на произведението. Над кого, над какво, и дали някога истински се смее героят на Калиакренски в „Смехът на Добруджа“. Не е ли самото заглавие пародираща палиноидност, след като дори в края на разказа „резултатът“ продължава да е един и непроменен: безредието.“

Представянето на последната преиздадена книга на Калиакренски – „Смехът на Добруджа“, започна от родната му Каварна. Премиерата се състоя на 12 август в „Хамама“, който бе тесен за да побере желаещите да присъстват, но достатъчно голям, за да отрази топлота и задушевна реакция на публиката.

На самото представяне с пожелание към присъстващите се обърна кметът на Община Каварна – г-жа Елена Балтаджиева, споделяйки: „Яни Калиакренски е пример за това, че каквото и да правим, рано или късно ще се видят резултатите. Времето не прощава на никого, то е най-справедливия съдник, но понякога за да се стигне до истината, трябва да се чака много, много дълго. Считам, че каварненци успяхме да изпълним дълга си и да реабилитираме името на този достоен творец и наш съгражданин.“.

Книгата беше представена от художника, карикатурист и илюстратор Любомир Михайлов, съвместно с Атанас Димитров – АтаДим, по чиято идея, съставителство и издаване, сборникът с разкази е факт.

 „С тази книга приключваме цикъла по преиздаване на произведенията на Калиакренски, които виждат „бял свят“ приживе на автора. Разкъсването на пелената на забвението – обществена и литературна – на самобитния творец продължава, все още има какво да се желае, за да се запълни пропастта от времето на неговото „зачеркване“ досега.“ – отбеляза Атанас Димитров – АтаДим, човекът, който основно застана зад каузата личността и творчеството на добруджанския творец да бъдат съживени.

А илюстраторът Любомир Михайлов сподели: „Книгата е доста сериозна, защото авторът е направил един прочит на Бай Ганьо, обаче какво би станало, ако Бай Ганьо е добруджанец. Просто добруджанци са друг тип хора, нямат нищо общо с отрицателните Ганьови качества, те са носители на традиционните етични и морални качества, като милосърдие, духовна широта, смирение и задружност. Калиакренски с разказите ми дава темата, а аз правя илюстрацията, като тя звучи и самостоятелно с принципите на карикатурата.“

За по-дълбокото „потапяне“ в атмосферата и творчеството на Яни Калиакренски допринесоха и хармоничните звуци на китарата на Йоргос Лурацис, който бе поканен лично от кмета на Каварна г-жа Елена Балтаджиева.

„Смехът на Добруджа“ бе представена успешно и пред заинтригуваната публика в залата на Народно читалище „Г. С. Раковски 1941“ в с. Камен бряг, Клуба на пенсионера в с. Българево, „Зелен образователен център“ в Шабла. Този своеобразен тур завърши в Регионалната библиотека „Дора Габе“ – Добрич.

Много автографи бяха поставени на тази невероятна книга, а щастливи и емоционални спомени останаха за всички присъстващи на представянията.

Определено за пореден път може да се отбележи, че животът и творчеството на Яни Калиакренски заслужават да бъдат запомнени и предадени на идните поколения. С делата и личния си пример, които ни завеща този самобитен творец, той без съмнение се нарежда сред най-ярките личности в пантеона на българската памет. А към нас като завещание и днес звучи изпълненото с любопитство към света изречение: „Пари харча, свят да видя, да науча.“ Светла нека бъде паметта му!

Реклама