Много е важно човек да пази ума си – за това свидетелстват още древните аскети и отци на Църквата. Много от тях са се отделяли от света, за да пазят чистотата на своя ум, който да ги доближи до Бога.

В днешния век на всякаква информация, която се предлага като на щанд в магазин, от който потребителят може само да се пресегне и да я вземе, без дори да плаща, е жизненоважно да пазим ума си. Неслучайно психичните разстройства са толкова много – човекът иска всичко да знае, но всъщност нищо не знае и става зависим от този ненаситен стремеж.

Информацията, която се предлага днес в по-голямата си част е плява, която пълни човешкия ум точно с това, която не му трябва, а истински важните неща остават в периферията на човешкото внимание и знание.

Като виждаме колко са лабилни хората днес, действително можем да кажем, че който владее информацията, той владее света. Мисля си сега за всичко това в социалната мрежа, което се представя за православие и как влияе това върху хората. За фейсбукските канонисти да не говорим, те са специална категория, но смятам, че представянето на определени „факти“ и „истини“ в мрежата от хора, които не разбират какво са написали или смятат, че фейсбук е достатъчно добро място за информация, е много опасно явление. Във всеки случай в момента води до „православен екстремизъм“, който в миналото се е наказвал с клада, а днес тя е виртуална, но със същата значимост.

Някои изпитват крещящ духовен глад и всичко, каквото им се предложи, те приемат за истина, защото не познават друга. Но лъжата или изопачената истина под формата на „истина“, може да отключи непознати досега патологии. Особено в този век на всякакви фейсбук проповедници.

„Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Мат. 10:16).

Ако обаче не можем да бъдем мъдри и да се пазим сами, можем да бъдем поне незлобиви. Ако Бог вижда, че в сърцето ни няма гордост, самомнение и презрение към другия, Той ще ни предпази от грешки. Смиреният ум е по-близо до Бога от всяка човешка мъдрост, а незлобивото сърце е условието, за да го придобием. И мъдростта, и незлобието минават през сърцето, а то е нивата на нашето спасение, където Бог непрекъснато пуска семена. Какво ще израсте от тях, зависи от нас.

Всъщност, това е истински важната „православна“ информация, която ни е необходима.

Реклама