
Св. великомъченик Димитър Мироточиви живял като християнин и проповядвал Христос дори и когато изпълнявал административните си задължения на проконсул на Солун. Въпреки че бил войник, а войниците се бият и убиват по задължение, вместо да преследва християни, каквато заповед получил от императора, той използвал служебното си положение за проповед. Димитър умрял като мъченик, като не се отказал от християнската си вяра.
Днес много християни мислят, че щом Църквата е прославила светци-воини като Димитър, значи войната е позволена и който умре на война, ще покрие много грехове и ще се спаси.
Това не е истина. Църквата прославя мъчениците-воини заради техния подвиг за вярата и заради изповядването на Христос до смърт. Затова макар и понякога св. Димитър да се изобразява на кон и в бойни доспехи като войник, каквото е било земното му служение, иконописната традиция го изобразява най-вече като мъченик – с кръст в едната ръка, както се изобразяват мъчениците.
За Бога е важен края на нашия земен живот – как ние ще го завършим – в земна суета, която не носи нищо на душата, или в покаяние, изповядване на Христос, и очакване на Царството Божие – както го завършил мъченикът Димитър.
Църквата го прославя като великомъченик – претърпял големи мъки за вярата. Така го възпяват и богослужебните песнопения, така свидетелстват и чудесата с неговите мощи и мирото, което изтича от тях. Св. Димитър е един от тези мъченици в първите векове на християнството, които станали основа, здрав темел за съзиждането на Христовата църква и разпространението на Божието Слово.
Тропар, гл. 3: „Велик поборник в беди вселената те придоби, страстотерпче, който побеждаваш езичниците; както посрами гордостта на Лий, а Нестор вдъхнови на смел подвиг, тъй, свети Димитрие, моли се на Христа Бога да ни дарява велика милост“.
Кондак, гл. 2: „Чрез струите на твоята кръв, Димитрие, Бог обагри Църквата, като ти даде непобедима сила, и да пазиш твоя град невредим, защото ти си негова опора“.
Икос: „Нека всички, които с вяра сме се събрали да възпеем този велик мъченик Димитър, като Христово оръжие, и заедно с него с песни да помолим Владиката и Твореца на вселената: избави ни от трусове и нужди, Човеколюбче, по молитвите на Богородица и всички Твои свети мъченици. Защото на Тебе всички се надяваме да се избавиме от беди и скърби, тъй като Ти си нашата опора“.
Слава, глас 6: „Днес всеобщият празник на мъченика ни кани: елате, любители на празника, да отпразнуваме с радост паметта му, като кажем: радвай се, защото с вяра разкъса дрехите на нечестието и се облече с мъжеството на духа. Радвай се, защото си опустошил капаните на противника чрез силата, дадена ти от единия Бог. Радвай се, защото с прободеното си тяло духовно ни показа блаженото Христово страдание. Него моли, украсо на страдалците Димитрие, да се избавим от видимите и невидимите врагове и да се спасят душите ни“
(от император Лъв IV Мъдри).
–-
Превод на богослужебните песнопения: свещ. Траян Горанов
https://sluzhbi.blogspot.com/2022/10/blog-post_24.html