„И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в Закона що е писано? Как четеш? Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“. Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така“ (Лука 10:25-37).

–––
Кой е моят ближен, кои са нашите ближни и как трябва да се държи един вярващ човек и най-вече един християнин с другия – това накратко е обяснението на Господ Иисус Христос към този, който го пита: „Какво да направя, за да наследя живот вечен?“ и „Кой е моят ближен?“.

Според евангелската притча да наследиш живот вечен можеш само чрез своя ближен. Дори да спазваш всички закони, които са предписани от твоята вяра, ако отхвърлиш своя ближен, не можеш да се спасиш. Христос в притчата за самарянина дава пример точно с това, че законът на любовта към ближния изпълнил един външен за вярата – чужденец, неверник. Неговото сърце се умилостивило и отворило за бедния човек в нужда, той измил раните му, занесъл го до страноприемницата и платил престоя му – нещо, което не бил длъжен да прави, защото не било предписано от вярата му.

Самарянинът обаче постъпил по човешки, по евангелски. Погрижил се за човека без да пита от каква вяра е и какъв е по народност. Не го интересувал произходът, а това, че човекът е в беда. Неверникът направил всичко според силите си, колкото ги имал, за да стори МИЛОСТ на нуждаещия се.

Господ ни казва в тази притча, че едно е да си чел закона и да го познаваш, а друго е да го изпълняваш. Едно е да четеш свещените книги, но друго е гласът на съвестта да проговори в теб и чрез сърцето да ти подскаже какво да направиш за ближния си и прочетените думи да станат твои дела.

Кой е нашият ближен? Не близкият по вяра, по етнос, по род, а всеки, който се нуждае от МИЛОСТ и протяга ръка към ТЕБ. Христос ясно ни дава да разберем, че ние във всичко можем да се уподобяваме на Бога и има хиляди начини, по които да го направим.

Притчата ни казва и едно важно нещо: самарянинът не попитал човека в нужда дали е грешник, за да му помогне. Ние често помагаме на хора, които смятаме за праведни и добри, а грешниците отхвърляме, сякаш ние решаваме кой е грешник и кой не според човешките си мерки. В евангелската притча обаче няма такова указание. Кой е моят ближен? Господ не казва – праведният, вярващият, човекът от твоята вяра или твоя род. Господ посочва – всеки, който има нужда от теб е протяга ръка към теб. Всеки, комуто имаш възможност да сториш милост – той е твоят ближен.