Ренета Трифонова

Разглеждам материали от различни източници за Холокоста на еврейския народ – разказват страшни, ужасни неща за този срамен период от човешката история. Има много статии за Холокоста, много документи, много изследвания по тази тема. Едно изречение ми се набива в очите: „На 27 януари 1945 г. Съветската армия под командването на маршал Конев слага края на съществуването на най-големия концентрационен лагер на Третия райх“.

Съветската армия с помощта на своите съюзници, без които е щяла да бъде победена, слага край на Третия райх и затваря Аушвиц. Единият фашистки режим побеждава с помощта на съюзниците си другия фашистки режим и затваря лагерите на смъртта, където Хитлер и съмишлениците му изгарят милиони хора, за да продължи престъпленията в другия експериментален лагер – с унищожаването на десетки милиони хора и техните съвести – отново чрез убийства, преследвания, изселвания и нови мъчения.

Единият Холокост беше заменен с друг Холокост – този път не само на хора с еврейски произход, а на хора с всякакъв произход, които не са съгласни със съветската идеология за лагерно управление на целия свят и за превръщането на човека в роб по оруелски.

От 1945 до днес Съветската империя в своите разновидности (сталинска или путинска е без значение) си присвои победата над еврейския Холокост и го замени със съветски Холокост над всички свои граждани и в териториите, в които съветският ботуш прегази с танковете си свободата на народите от Източния блок на Европа. Тази империя продължи да спекулира с „борбата срещу фашизма“, избивайки по същия хитлеровски начин хора без съд и присъда, чиято единствена вина беше, че вярват в Бога и искат да бъдат свободни.

Новият Хитлер поиска да осъществи мечтата на стария Адолф Хитлер – да владее целия свят чрез война, пропаганда, страх, сила, наложена с меч, която се оказа също толкова страшна, колкото войната на нацисткия вожд. И така – от един нацизъм, светът премина към друг нацизъм, започнал да унищожава не просто телата, които Хитлер гореше в камерите на Аушвиц, за да заличи спомена за съществуването на еврейския народ – не!

Този нов сатрап, подобно на стария, с когото започнаха Втората световна война и от приятели се превърнаха във врагове – този нов Хитлер – бившия семинарист Йосиф Висарионович Сталин – подпали половината свят с новата си идеология, която този път беше насочена към всички вярващи хора. Той надмина и надгради идеологията на Ленин и задмина Хитлер – ако последният искаше унищожението на еврейския богоизбран народ, Сталин насочи усилия към жестокото смазване на всички вярващи хора, без значение на тяхната народност и вяра. И ако днес знаем броя на жертвите в нацистките лагери на смъртта, все още не знаем точния брой жертви в сталинските лагери на смъртта.

За тази жестока подмяна не се говори много – напротив, умишлено тя бива премълчавана и за нея започнаха да говорят и се досещат днес много хора след началото на войната в Украйна. Защото тази война, която се води пред очите ни, беше „естественото“ следствие от липсата на осъждане на престъпленията на съветския режим. Да, хитлеристите бяха преследвани и осъдени, а техните престъпления и до днес нямат давност. Другият фашистки режим обаче, не беше осъден, напротив – той дълго време беше толериран и свободният свят днес разбра своята грешка, която ще му струва скъпо и прескъпо.

Човечеството трябва да помни Холокоста с неговите ужаси и страданията на еврейския народ. Човечеството обаче си позволи да не осъди приятеля на Хитлер, който го задмина стократно и забрани на хората дори вярата им без значение – християнска, еврейска или мюсюлманска. А след като тази идеология не даде резултат и сама се сгромоляса, неговият наследник Путин си позволи да използва и Христовата църква за своите цели – и днес ставаме свидетели на това, как архиереи благославят войната и строят нова идеология, която „денацифицира“ друг народ, а червената болшевишка петолъчка – символ на сталинизма и комунизма – украсява храма на Въоръжените сили на Руската федерация. Това никога в историята на Църквата не се е случвало – нито на Изток, нито на Запад – сатанински символи, редом с Христовия кръст да „красят“ християнски храм. Мерзостта на запустението е пред очите ни.

По същия начин, както Хитлер унищожаваше еврейския народ – с война, преследване, затваряне в лагери, изселване, мъчения – днес хора са преследвани, не защото са евреи, а защото са украинци. За Путин – наследника на Сталин и Хитлер, украинец означава едно – фашист, който трябва да бъде или денацифициран, или ликвидиран. И Московската църква оправдава това със своето позорно за християнството „богословие на войната“. Новият нацизъм се роди пред очите ни, нови лагери са отворени в окупираните територии на Украйна, докато мислехме, че Европа никога повече няма да преживее война. И ако Втората световна война даде възможност да бъдат изпитани и двете фашистки идеологии – хитлеризъм и сталинизъм-ленинизъм, светът осъди само едната. Другата свободно крачеше и крачи в кървави ботуши, смазвайки милиони човешки съдби, като продължава своите престъпления.

Те продължават и днес, защото ние отново позволихме на злото да вземе застрашаващи размери и един Холокост да бъде заменен с друг Холокост. Един ден ще говорим не само за еврейски, но и за украински Холокост. Не защото е бил възможен, а защото нашата съвест го е позволила.

Христовата църква в лицето на своите архиереи трябва да осъди това зло, защото борбата за унищожаване на човека е борба на врага на човечеството и човешкото спасение. Това е същият враг, който разпъна Христос и гонеше мъчениците на Христовата църква. Затова християните трябва да противостоят и изобличават с всички възможни средства на Христовата истина злото – най-вече чрез несъгласието и словото си, защото Евангелието ни свидетелства, че ако познаем Истината, само тя ще ни направи свободни (Йоан 8:32).

Бог да прости жертвите на еврейския Холокост и да ни помогне да спрем днешния Холокост, и да се надяваме, че човечеството няма повече да повтаря своите грешки.

Изображения: Лагерът Аушвиц