„Христос воскресе“ или „Христос възкръсна“, се поздравяват християните в деня на Христовото възкресение. На това свидетелство за възкресението другият отговаря – „Воистину воскресе“ или „Наистина възкръсна“ Христос.

Повече от 20 века ние предаваме това свидетелство от човек на човек, от година на година, от век на век – така, както Църквата е съхранила преданието за Христовото разпятие, смърт и възкресение. Евангелските събития никога не са били подлагани на съмнение през всички 2000 години, освен през последния век, който донесе неверието и богоборчеството. Но колкото и да беше разпространено то, не можа да заглуши вестта на ангелите в бляскавите дрехи при гроба Господен: „Защо търсите Живия при мъртвите, няма го тук, Той възкръсна“. Тази вест не можа да бъде забранена или „отменена“, защото истината продължава да бъде истина дори и тогава, когато човекът се отклони от нея или я забрави.

„Но ето, Христос възкръсна от мъртви, и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20), пише ап. Павел, т.е. Христос чрез своята смърт и възкресение стана начало на нов живот за всички, които също са изпитали смъртта.

Преди да се роди Христос и да възкръсне, хората са се страхували от смъртта – тя е била проклятие и неизбежен край. Търсили са лек за безсмъртие, вярвали са в свои божества, които могат да им го „осигурят“. Всеки човек трябва да премине през смъртта така, както и Адам я е изпитал. Ние обаче, родените след Христовото възкресение, вече можем да се надяваме, че нашата смърт няма да бъде край – безнадежден и мъчителен, а ново начало.

Това изобразява иконата на Христовото възкресение – Христос слиза в ада и извежда Адам от него („Адам“ буквално означава „човек“). Адам е спасен, преобразен, той вече не се отклонява от пътя, който Бог му отрежда – към гордостта и греха, а отива отново при Бога, Който го е създал по Своя образ. Когато гледаме Адам как излиза от безнадеждността на ада, можем да мислим за себе си – този първи човек е събирателен образ на всички хора, който са се родили и ще се родят на земята. Всеки един от нас може да бъде на мястото на Адам, и Христос да му подаде ръка. Христовото възкресение осмисля всеки един живот, на всеки човек поотделно.

Това, което направил Адам – да се отклони от пътя, Който Бог му отредил, вече е минало. Христос се ражда, умира и възкръсва за всеки от нас и това ще се случва до края на този свят и до началото на бъдещия век. А смисълът на човешкия живот е да споделим с Христос това Възкресение и този бъдещ век, който няма да има край. Смъртта е вече победена, след нея идва вечният Живот. Затова радостта от Възкресението е толкова голяма и той е наречен „празник на празниците“ – от този Ден на възкресение, ние имаме възможността да станем част от него. И ако някой мисли, че това са само празни думи, да отвори житията на светците и да прочете за техния живот, който е Христово свидетелство.

Св. Йоан Дамаскин пише:

„Вчера бях погребан заедно с Тебе, Христе, но днес, когато Ти възкръсна, възкръсвам с Тебе и аз; вчера бях разпнат с Тебе – прослави ме заедно с Тебе, Спасителю, в царството Си“.

Смисълът на Христовото възкресение е не в „обикалянето“ на църквата, трапезите и веселието (макар да няма нищо лошо в това), а в радостта, че ние, като хора, и да умрем, ще живеем. Но само и единствено в Христос. Без Него няма нито веселие, нито радост, нито живот. Възкресението е единствено и само в Него и чрез Него.

Христос възкръсна!

––––-

Изображение: стенопис на румънския иконограф Йоан Попа на Христовото възкресение от Ватопедския манастир на Света гора.