Черно-белият човек

Автор: Ренета Трифонова

Черно-белият човек е навсякъде в България. Дори не може да се каже, че той се намира на определено място, не.  Той е в основата на нашето общество. Дори повече – той е основният герой на съвременна България, той – човекът, който е само бял или черен, но никога с оттенъци. Черно-белият човек,  част от армия черно-бели човеци, толкова много, че ако се загледаме отдалеч, черното и бялото се сливат в една огромна сива маса.

Често казваме, че живеем в пост-общество. Постсоциалистическо, посткомунистическо, постсъветско, посттоталитарно – както искате го наречете. Обществото е пост-някакво-си, структурирано от пост-идеали, пост-ценности, пост-култура, пост-мислене и пост-начин на живот.  Целият живот на това общество е пост, тоест следствие от нещо недобро, което се е случило, преминало е вече, но още тежи, още не може да се преживее и надживее. То може да влияе върху хората така, че те да не могат нито да живеят нормално, нито да общуват нормално. Могат единствено да живеят и общуват като пост-човеци. Нататък Черно-белият човек

Реклами

Мисията на Българската православна църква днес

Автори: Атанас Ваташки, Ренета Трифонова

Ние много често говорим за живота в Християнската църква, за дейностите й сред вярващите и невярващите, но отдавна спряхме да говорим за мисията на Църквата и за това, че в процеса на мисионерство, тя трябва да е активната страна. Това е заложено от Господ Иисус Христос чрез подготовката и изпращането на апостолите първо в Юдея, а след това до краищата на земята. Ако се върнем на значението на думата апостол, то това е пратеник. Църквата е пратеничество, упълномощено от Бога, което трябва да предаде Евангелието, сиреч Божията вест за спасение в Иисус Христос; тя е пратеничество, което трябва да обхване целия свят.  Христос казва: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“ (Марк 16:15). Христос призовава апостолите да бъдат активната страна в мисионерското дело. Те трябва да отидат, те трябва да потърсят, те трябва да свидетелстват за Него. (Чети нататък…) Нататък Мисията на Българската православна църква днес

Кръщението – тайнство или патриотично мероприятие?

Автор: Ренета Трифонова

„Правим го за БГ” е кауза, която е свързана с опит да направим популярна темата за раждаемостта, чрез наистина голямо кръщене, с което ще се опитаме през есента на 2017 година да кандидатстваме за рекордите на Гинес. Това каза телевизионният продуцент и учредител на Движение за национална кауза (ДНК) Андрей Арнаудов, във връзка с първото официално събитие на движението. Нататък Кръщението – тайнство или патриотично мероприятие?

Тънка червена линия

Автор: Ренета Трифонова                           

Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост …“ (Тит 3:5)

Повод за този коментар беше един кратък разговор с мой познат, който е вярващ човек. Попитах го защо не завърши висше богословско образование, щом толкова му харесва, а той ми отговори така:

– Мислех да уча богословие, но се отказах.

– Но защо? – изненадах се аз. – Всеки вярващ човек, завършил богословие е добре дошъл в Църквата, имаме нужда от такива хора.

– Отказах се, защото нашите богословски факултети са икуменически, всички в тях са икуменисти и модернисти.

– А ти знаеш ли какво означава това? – погледнах го аз изпитателно.

– Икуменизмът ли? О, това е най-големият враг на Православието!

Повече нямаше смисъл да разговаряме с моя познат, но бляскащите очи, с които той каза това, добре обрисуваха цялата картина на нашето „родно православие”, защото не чувах такива думи за първи път.  За Христос или за християнството ние и дума не обелихме и въобще не говорихме. Нямаше как да стигнем дотам заради икуменизма… Нататък Тънка червена линия

В тишината на мълчанието

Автори: Атанас Ваташки, Ренета Трифонова

Филмът „Мълчание” поставя в центъра си една житейско-нравствена драма, свързана с най-основния въпрос на човешкото съществуване: този за отношението към Бога. Може ли човек, който се е отрекъл от Христос, не заради страха от собствения си живот, но за да спаси живота на други лица, да продължи да бъде християнин? Има ли право той, в контекста на християнската си вяра, да го направи, дори с цената на това да загуби душата си? Отговорът отстрана на режисьора на филма, Мартин Скорсезе (който се определя като „непрактикуващ католик“), е положителен. За него е възможно човек да продължи да бъде християнин, ако се отрече от Христос, и не само това, но е израз на голяма вяра да го направиш, ако така ще спасиш живота на други хора. Този въпрос, разбира се, би могъл да се разглежда като израз на частна позиция, на която всеки има право, ако филмът не представяше Христос като застъпващ същите позиции като режисьора Скорсезе. Наистина ли обаче такива идеи могат да бъдат извлечени от посланието на Христос? Нататък В тишината на мълчанието

Когато защитаваш истината, Бог винаги е на твоя страна

 

Автор: Ренета Трифонова

Пиша този коментар от дълго време, защото темата е тежка и трудна – бежанците. Като всеки човек , аз също се разкъсвам между страха от нелегални и криминални мигранти,  които могат да сторят какво ли не, и проявата ми на съвест към кротките и приветливи хора, бягащи от войната – без дом, с убити роднини, търсещи помощ. Нататък Когато защитаваш истината, Бог винаги е на твоя страна

Може ли християнинът да носи мартеница?

Автор: Ренета Трифонова

Днес отново е 1 март и пак започва разговорът за мартениците – да ги носим или не. И отново този стар, стар като света спор – езическа традиция ли е, каква точно е легендата за нея и може ли да я носи християнинът? Нататък Може ли християнинът да носи мартеница?

„Всичко да става с приличие и ред“

Автор: Ренета Трифонова

През изминалия месец един случай започна да се коментира усилено в медиите, а именно – стенописът на художника Николай Панайотов, който той прави за новопостроения храм „Св. Петка” в Севлиево. Този храм е поверен на сегашния предстоятел отец Стилиян, който се грижи и за Батошевския манастир. Стенописът е направен като дарение за храма, а според художника Николай Панайотов, изказал се пред екипа на БНТ 2, митрополит Григорий е осветил стенописа на Петковден, 14 октомври, т.г. на храмовия празник, което означава, че се е съгласил не само с работата на художника, но и я е одобрил. Нататък „Всичко да става с приличие и ред“

Будители на човеци

Автор: Ренета Трифонова

 „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Мат. 4:19)

Отдавна пиша този текст, защото е труден. Наистина е трудно да се говори за ловците и въобще за изкуството на лова. Да уловиш някого не е така просто като да хванеш някого. Да уловиш човек означава  да го сграбчиш така, че той повече да не те пусне. А ловът на човеци е онова изкуство, при което ти трябва да станеш най-добрият от всички ловци, да хвърлиш най-изкусните мрежи. Да заплениш един човек по такъв начин, че той доброволно да дойде при теб и да ти позволи да му говориш така, че да те чуе, разбере и никога повече да не си тръгне от теб. Да му кажеш такива неща, че словото ти да влезе в душата и сърцето му и да го заплени до степен, в която да стане съпричастен на Него. На Онзи, Който е начало на всяко слово и Сам е Словото. На Христос. Нататък Будители на човеци

Трябва ли духовникът да има обществена и гражданска позиция?

324679_3208592912668_1176197799_oАвтор: Ренета Трифонова

„Аз няма да престана да говоря в защита на правдата, защото съм длъжен да угаждам на Бога, а не на човеците“. Св. Йоан Златоуст

Отдавна исках да пиша на тази тема. Не да изброявам примери или да давам доказателства, а да споделя мисли и наблюдения. Много често ме е занимавал този въпрос: защо е необходимо един духовник да има гражданска и обществена позиция и да изразява мнение по наболели въпроси? Защото днес освен, че сме християни, сме и граждани и ние също изпитваме на гърба си проблемите  на съвременното гражданско общество. От разговорите си с християни и с духовници, винаги оставах с впечатление, че избягват да казват своето мнение поради обстановката в нашата страна, която преживя много превратности през последните 70 години. И че ако един християнин или духовник  реши да изрази мнение, то по-скоро ще му навреди, и това е така по една проста причина –  много често гражданската или обществена позиция е свързана и с политическото управление на страната. А мнението за политиците у нас е добре известно, поради това, че хората, занимаващи се с политика често влизат във водовъртежа на зависимостите и политическите прийоми – лъжа, манипулация, натиск. Включително и върху Църквата. Нататък Трябва ли духовникът да има обществена и гражданска позиция?

За празните ни и заключени храмове

Автор: Ренета Трифонова

Днес решихме със съпруга ми да си направим една разходка. Добруджа е много красива през лятото – поля с узрели жита, почернели и натежали слънчогледи, узряла царевица… Тръгнахме към морето. Пътят беше лош – в този край пътищата са правени през социализма и това не може да не остави отпечатък. Някои от тях бяха тревясали, с бурени и храсталаци. Аз не съм родена в този край и когато минавахме през села, които чувах за първи път и никога не бях виждала, останах учудена какъв живот е кипял тук в миналото.  Добруджанските села са големи, някога са били пълни с хора – добруджанци са имали големи семейства с много деца, добитък и ниви; а сега селата са пълни с изоставени къщи и запустели дворове. Направи ми впечатление обаче, че почти във всяко село имаше нов храм. Нямаше село без параклис или поне малък храм; личеше, че храмовете са нови и… заключени. Нататък За празните ни и заключени храмове

Отец Благой и мечът на истината

Автор: Ренета Трифонова

През изминалата седмица в няколко сайта срещнах новина за издигане на мемориален знак в Кърждали на отец Благой Топузлиев. Кой е отец Благой? Свещеник, който две години след ръкоположението си (през 1969 г.) е арестуван за смелите си антикомунистически проповеди и осъден на 5 години и шест месеца строг тъмничен затвор и карцер, измъчван и унижаван. Когато излиза от затвора, по указание на властта му е забранено да служи  до 1981 г. Въпреки гоненията и забраната, отец Благой се включва в радио „Свободна Европа” (в миналото се правеха опити това радио да бъде заглушавано и следяха и арестуваха хората, които го слушат). Той е и един от първите членове на „Независимото дружеството за защита правата на човека”, екстрадиран е от режима извън България, попада в бежански лагер в Австрия (Виена), а месец по-късно се среща с представител на френското правителство, пред който в официално интервю обяснява положението на вярващите хора в България. Това, което учудва искрено и дълбоко французите е, че отец Благой защитава правата не само на християните в България (без значение дали са православни, католици или протестанти), а се застъпва за правата и на мюсюлманите. Нататък Отец Благой и мечът на истината

Еманация на глупостта

Автор: Ренета Трифонова

Глупостта, приятели не е етикет. Тя не е и състояние. В нормалния свят глупостта е наказание, а у нас глупостта е награда. У нас глупостта, некадърността и слабоумието особено се ценят, а в църковните среди, които се напълниха с хора, които не са на мястото си, глупостта и простотията достигнаха връхната си точка. А там, където глупостта цари, справедливостта е порок. Нататък Еманация на глупостта

За вярата и още нещо

5-vida-shibani-priyateli-koito-tryabva-da-razkarate3Автор: Ренета Трифонова

Скоро се запознах с една жена в социалната мрежа, а след това се сприятелихме. Емоционална, спокойна и ведра жена, със семейство и деца, със съпруг, когото обичаше. Изглеждаше също обичана и щастлива. Два месеца, след като се запознахме, видях съобщение в профила й, че съпругът й е починал. Вдигнал температура, взели го в болницата, за да го лекуват,  но там, вместо да го излекуват, той починал след няколко дни, защото нямало кой да му сложи кислородната маска, за да си поеме дъх. Човекът се задушил и починал, а приятелката ми беше съсипана от мъка. Тя изгуби своя любим съпруг, а децата й изгубиха своя любим баща – просто ей така, за няколко минути, защото някой не е бил на мястото си и не е чул виковете й … Нататък За вярата и още нещо

Православие без Христос

Автор: Ренета Трифонова

„Две големи изпитания са били пратени на християнското човечество в света – изпитанието чрез гонение и изпитанието чрез тържество.“

Николай Бердяев

Скоро препрочитах Бердяев и неговият трактат „За достойнството на християнството и недостойнството на християните”. Ето как започва той своя анализ на съвременното християнство:

„Бокачо разказва за един евреин, когото приятелят му християнин искал да накара да приеме християнството. Евреинът бил склонен да се кръсти, но преди да вземе крайното си решение, пожелал да отиде в Рим и там да види папата и кардиналите, да види живота на хората, които стоят начело на Църквата. Християнинът се уплашил, че всичките му усилия ще отидат напразно, тъй като евреинът, естествено, ще откаже да приеме християнството, след като види безобразията, които се вършат в Рим. Евреинът отишъл и видял лицемерието, разпуснатостта, разврата, алчността, користолюбието, които царели тогава в папския двор и сред римското духовенство. Но резултатът от това изпитание бил съвсем неочакван. Когато евреинът се върнал и приятелят му се престрашил да го попита за впечатленията му от Рим, отговорът бил твърде изненадващ и мъдър: щом християнската вяра е издържала всички тези безобразия и мерзости, които той е видял в Рим, щом въпреки всичко това тя е укрепнала и се е разпространила, значи това е истинската вяра. И евреинът приел християнството.”1 Нататък Православие без Христос