За съдбата и провидението

Автор: св. Йоан Златоуст

Сегашният наш живот изобилства с многочислени тревоги и грижи, но това не е тежко, възлюбени. Тежкото е, че имаме възможност да намалим тези грижи и тревоги или поне да ги понасяме без особени страдания, но не правим нито едното, нито другото. Всичкото си време прекарваме в обезсърчение: един скърби, че е беден, друг – че е болен, трети – заради многото грижи и безпокойства вкъщи, четвърти – да изучи децата си, а пети – поради бездетство. И обърнете внимание какъв излишък от безумие има в случая, защото почти всички скърбят за неща, противоположни едно на друго. Нататък За съдбата и провидението

Реклами

Възможно ли е прекъсването на общение между Москва и Константинопол?

_tim8944Автор: митрополит Александър (Драбинко)

Процесът на консолидация на Украинското православие на базата на каноническата автокефалия е пред финалната права. В Руската православна църква до последния момент не вярваха във възможността патриарх Вартоломей да даде Томос за автокефалия на Православната църква в Украйна. Чиновниците на Московската патриаршия осъзнаха реалното положение на нещата при последната визита на патриарх Кирил в Константинопол. Целта на визитата беше да се отмени или да се „постави на пауза“ процесът по подготовката на Томоса. Но както показаха последвалите събития, визитата на патриарх Кирил в Константинопол не донесе очакваните в Москва резултати. И тогава църковна Москва започна да търси съзнателно изостряне на конфликта. Нататък Възможно ли е прекъсването на общение между Москва и Константинопол?

За истината и лъжата

8467863Из блога на свещ. Филип П.

Мисли след семинара за наследството на митрополит Антоний Сурожски, състоял се в Дома на руското подворие зад граница на 27 март 2018 г. 

„В Свещ. Писание сатаната се нарича баща на лъжата и пръв убиец. Лъжата не е просто някаква лека измама; каквато и да е тя; лъжата е опит да се замени реалността с несъществуващо положение,  опит да се превърне реалността в мираж. Ако направим сравнение, може да се каже, че вместо реалността, лъжата предлага на човека чиста илюзия за това, което не съществува, а той да живее в тази илюзия и да съществува в нея. В някакъв смисъл думите на Христос: кой, ако детето му поиска късче хляб, ще му даде камък, тук могат да бъдат валидни.1 Дяволът е сътворил над човека това, което се случва със самия него. Той е знаел какво прави, не е сбъркал, не се е объркал… Ние говорим за грехове в множествено число, и разбира се, сме прави; но основният грях – това е отпадането от Бога, този момент, в който ние избираме нещо, което е несъвместимо с нашата приобщеност към Бога. Струва ми се, че апостол Иаков в своето Послание говори за това, че извършването на греха е като да преминаваш през реката, за да достигнеш другия бряг, като тръгваш от брега, който принадлежи на Бога и достигаш до брега, който не Му принадлежи – не защото Той няма власт над този бряг, а защото е откраднат от Него. И ние трябва да помним това, да помним, че няма малка лъжа, има само лъжа, и че лъжата винаги е отпадане от това, което е истина и създаване на това, което не съществува. Тя е като паяжина (мрежа), в която може да се улови човек или цял народ – все едно. Това е смърт. И затова дяволът, който е баща на лъжата, се нарича също така пръв убиец. Той довел смъртта в човешкия род, предложил му нереален живот. Единствената реалност е била Бог, но той предложил начин на живот извън Бога, тоест живот, обвит в паяжина (мрежа)”2 Нататък За истината и лъжата

Младостарчество и лъжестарчество – как да ги разпознаем?

Игумен Нектарий (Морозов) размишлява за истинското и лъжливото духовно ръководство. Как да разпознаем в свещеника лъжестарчеството или младостарчеството? Какво да правим, ако близките ни са попаднали под влияние на такъв „духовен наставник”? Можем ли да предпазим себе си?

Духовното ръководство е една от най-сложните задачи на свещеника. Затова и той самият и идващият при него за съвет човек, винаги трябва да помнят за предпазните мерки. Трудно е дори да се каже за кого те са по-важни. Всеки един от нас свещениците, е длъжен много добре да разбира своята собствена духовна мярка и да си дава сметка за своето лично християнско и общочовешко несъвършенство. Тогава ние осъзнаваме колко е нужно да сме чисти във всички свои действия по отношение на тези хора, които чакат от нас думи за Бога и наставления как да вървят след Него. Нататък Младостарчество и лъжестарчество – как да ги разпознаем?