За подмяната в Църквата

Автор: Ренета Трифонова

През тези дни излезе статия в viaranews.com  със заглавие: „Дупничанката Даниела Борисова се закле пред Библия и кама като поданик на новото българско княжество, получи званието унтерофицер“.  Цитат от статията: „Посвещаването бе извършено в кръщелната на черквата от йеромонах Максим от Видинската митрополия, който е дупничанин. След този ритуал Борисова се закле пред Библия и кама, стана част приета от княжеството и под острието на сабя получи званието унтерофицер с право да има като свой символ гвардейската звезда, за което й бе връчен височайши указ.“ Нататък За подмяната в Църквата

Реклами

За българите и румънците

 Автор: Ренета Трифонова

Скоро един приятел разказа какво е видял в Румъния – колко вярващи са румънците и как по всички показатели вървят напред. Ние сравняваме  това с живота си тук, но всичко е несравнимо…Опитвам се да направя равносметка на отминалите години, защото съм сигурна,че всички  знаем защо се случи така. Е, вижте дали не знаете нещо от всичко, което ще ви изброя по-долу.Когато свърши времето на Чаушеску в Румъния, свърши времето и на Живков в България. Румънците бяха зле, дори по-зле от нас, а ние им се смеехме. Днес тази усмивка замръзва на устните ни, защото те могат да се смеят на нас, но едва ли го правят. Те са нормални православни християни, а християнинът никога не се присмива на никого. Какво се случи и защо се разминахме?

11049673_10207607634728165_1402734534594084726_nРазбира се, че комунизмът е виновен, но в случая има и нещо друго. Монах Серафим Роуз казва, че най-трудното за един съвременен християнин е решимостта – да решиш, да си сигурен, че искаш нещо и наистина да го искаш. Румънците наистина искаха промяна и толкова много я искаха, че решиха да направят първата стъпка. А тя беше да покажат, че нито един комунист повече няма да бъде радушно приет в тази страна. Знаете за какво говоря. Знаете и това, че днес в Румъния корумпирани политици влизат в затвора, там влизат дори министри. Защото справедливостта е онова нещо, на което се крепи всяка държава. И Църква. Кое различава нашите две държави, нашите две църкви, нашите два народа, че така много се различаваме по посткомунистическото си настояще?

Справедливостта. Румънците като вярващи хора сигурно знаят, или вече са знаели, че ако в едно общество няма справедливост, то не може да функционира нормално – ще се разложи, ще се разболее. Комунизмът беше най-несправедливата система на управление и демагогия и тя затова сама се срути, без да пукне нито една пушка срещу нея. Там, където няма справедливост, Бог си отива. И румънците са разбрали, че ако не върнат справедливостта в своето общество, няма да върнат и Бог в него. Ето това е тънката граница между нашето и румънското общество. Ето затова те се движат напред, а ние се връщаме назад. Затова техните църкви са пълни, а нашите – празни. Не се учудвайте. Другото нещо, което румънците изгониха от обществото си, е русофилството. Идете в Румъния и вижте разделено ли е тяхното общество по този въпрос? Не, не е. Те дори не могат да си помислят, че някой там ще обича друга държава, с тоталитарно-олигархическо управление повече от своята или че някой ще се присмива на своя президент за проевропейската му позиция и ще злорадства за неговото нещастие. Това изобщо не се поставя под въпрос. Румъния е европейска страна и ще си остане такава в съзнанието на румънците. Те не желаят повече червен ботуш на тяхна територия по какъвто и да било начин – политически, икономически, верови – всякакъв. А сега да засегнем и болното място…

Patriarch-Teoctist

Румънският патриарх Теоктист след падането на комунизма поиска прошка заради своето минало, като заяви, че не е достоен повече да бъде техен патриарх. Румънците му простиха със сълзи на очи и той остана на поста си. Това беше и тяхното ново начало. А у нас митрополитите, които са служили на ДС до последно отричаха, че са били слуги на безбожната власт, а един дори заяви, че не си спомня… А в досиетата пишеше всичко и всички го видяхме. И досега се правим, че този проблем не съществува, а това наистина е проблем, защото един човек, който веднъж е бил зависим, е  зависим цял живот. А това не е справедливо – да си облечен в расо, да си на висок пост и да си служил на власт, която е гонила вярващите от храмовете. Всички очаквахме да бъдат канонизирани жертвите на червения терор и да има реабилитация на техните близки, но това не се случи. И когато справедливостта не възтържествува, голяма част от вярващите излязоха от нашите храмове и не искат повече да стъпят в тях.Не може да искаме промяна и църквите ни да са пълни, когато още правим панихиди пред паметника на съветския войник и червената петолъчка грее над черното расо с кръста. Защото това не е справедливо. Този режим избиваше вярващите хора, а наши свещеници го легитимират с панихиди в памет на убийците…Това се случи в Добрич, например, а сигурно се е случило и в много други градове в България. Е, ще кажете, стига толкова. Щом не искате да четете, недейте. Но аз ще продължавам да пиша, защото това, което се случва в нашата държава, пряко рефлектира и върху нашата църква. Ако не вярвате, влезте в нашите храмове и ще видите колко са … празни.Българските граждани трябва да решат най-накрая: с Бога ли искат да бъдат или с неговия враг. Защото докато решават в страхливо ежедневие, мълчаливо България ще потъне в забрава… Решавайте. И решавайте искате ли жива църква с Христос начело или искате нейно подобие, нейн сурогат. Ако сте решили вече, идете в храма и вижте какво се случва там. И ако не ви харесва, променете го. Това е първата стъпка…

 

 

 

 

 

Да си припомним…

„Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му. Нататък Да си припомним…

Да удариш дъното

Автор: Ренета Трифонова

Случвало ли ви се е да ударите дъното? Ама наистина да го ударите? Да падате, падате надолу и още по-надолу, бавно и сигурно, но затова пък спокойно и някак мистично… Не ви се е случвало? Как да ви кажа… С какво да ви дам пример… Ще помисля още и ще се сетя. Какво ли е чувството, когато падаш надолу? Предполагам, че е ужасно, но може би ако падаш дълго, започваш да си мислиш, че сърцето ти ще се пръсне не от мъка, че летиш към бездната, а от радост, че все пак се движиш в някаква посока… Защото докато падаш, може да ти се стори, че летиш… Нататък Да удариш дъното

Срамът на смешния човек

Автор: Ренета Трифонова

Чели ли сте Достоевски? Има един разказ „Сънят на смешния човек“. Хубав разказ, направо фантастичен. Ако не сте го чели, ще ви го разкажа, поне в началото. Един човек бил смешен. Той страдал от това, че не само изглежда смешен, но и наистина е такъв. Учил в училище, в университета и колкото повече учел и живеел, толкова повече разбирал все по-ясно, че е смешен. Но има тук една не толкова смешна подробност. Този смешен човек разбирал, че всъщност е горделив и точно тази гордост му пречела да признае, че е смешен. Толкова му пречела, че чак го било срам от себе си, от своята смешност… Нататък Срамът на смешния човек

За лястовиците, растенията и горчивото кафе

Автор: Ренета Трифонова

Тази сутрин се събудих с горчивина. Дори двете лъжички кафява захар в кафето не бяха достатъчни… Горчи от няколко дни, още от „вишните на Ветко“, през кипариса в Несебър, случаят с тригодишния Христо на фона на пазарлъците покрай съдебната реформа, та чак до преди няколко часа, когато лекари пребили свой колега с тръби в Карлуково. Това от страната, а иначе на местно ниво… гледам снимки на метална бяла лястовица в центъра на Добрич. Кметицата решила да ни зарадва с лястовици преди изборите. Хората коментират, радват се, възмущават се… А лястовицата гледа отвисоко… Рекох си – хубаво, лястовицата е символ на надеждата, зарадвах се, но… радостта ми беше кратка. Спомних си червената петолъчка на паметника на Альоша в Добрич. Бялата лястовица на фона на червената петолъчка. Надежда и безднадеждност. И отдолу стои войник с автомат. Пази. Пази да не отлети лястовицата, може би… Нататък За лястовиците, растенията и горчивото кафе